Не - не съм будист, но нека ти цитирам малко от една книга на Дзогчен Пьонлоп Ринпоче
"Често говорим за Сидхарта, младият човек, който в последствие станал известен като Буда, като за някакъв бог. Факт е обаче, че той е бил просто обикновен индиец, човешко същество като теб и мен. Ние мислим за него като за някакъв супер гений, защото е успял да постигне пълно духовно пробуждане, но всъщност истинската му гениалност е била в това, че е показал как всеки от нас може да постигне същото пробуждане като него. Сидхарта е бил търсач на истината, нищо повече. Много хора предпочитат да мислят за будизма като за религия. Лесно се вижда защо... будизмът изобилства от религиозни елементи: ритуалите, напевите и златните статуи върху олтара. Самият Буда никога не е искал да бъде обожествяван с каквито и да било икони; в началото той казал на учениците си, никакви икони, никакви култове. Религията, ако не се отнасяме с нея умело, може да ни обвърже в нов набор от правила. Върху обикновените правила които вече са натресени върху нас в света ние натрупваме втори набор от религиозни правила. Не казвам че има нещо лошо в религията или правилата, но човек трябва да е наясно какво точно търси. Религия и набор от правила ли искаш да следваш, или искаш истината? Истината няма религия, култура, език, глава или опашка. Както е казал Ганди, "Бог няма религия". Истината е просто истината. Ако се интересуваш от това да "срещнеш Буда" и да следваш неговия пример, трябва да разбереш, че пътят който Будата е преподал е основно изучаване на твоя собствен ум и система за трениране на твоя ум. Този път е духовен, не е религиозен. Целта му е себеопознаване, не спасение; свобода, не рай. И той е дълбоко личен. Без твоето любопитство и въпроси и открит ум, няма духовен път, няма пътуване, дори и да възприемеш всички форми на традицията."

Последните думи на Буда са "бъди светлина на самия себе си".

Та - това, което очаквах да напишеш е в постовете ти към аби т.е. идеите на Докинс, а не неумелите ти опити да критикуваш материя, която не познаваш.

Не е проблем да се приема текущият морал, щом и другите го следват той е удобен, създава предсказуема среда, но атеизмът не приема обосновката на този морал, че е от Бог даден, а просто го приема за обществен договор към който може да се приспособи за да продължи напред.
всички нападки върху църковни хора, обосновани или не, носят характера на морално порицание – църковните хора не само са вредни, а направо морално неграмотни, тоест не съблюдават някакъв морален закон, който обаче са ДЛЪЖНИ да съблюдават. Но възможен ли е такъв закон в рамките на атеистичния мироглед?

Сциентистите приписват на алтруизма и морала чисто еволюционен произход – днес ще поделя с теб банан, утре – ти с мен, и двамата ще оцелеем и ще оставим потомство - и така членовете на стадото, практикуващо солидарност и взаимопомощ, лесно ще победят гордите самотници и ще им вземат храната и женските. Такова обяснение за произхода на морала не е научно. Това обяснение не може да бъде верифицирано или фалшифицирано – в него може само да се вярва. Но главният проблем, свързан с такъв възглед върху морала е, че от него не произтича задължение да съблюдаваме нравствените закони. От това, че висшите примати са си изработили някакви правила на взаимодействие, не следва, че аз съм длъжен да се подчинявам на тези правила, или че несъблюдаването им ме прави обективно виновен.

Научното обяснение за произхода на морала го прави неоснователен. Съвестта ми говори, че трябва да постъпвам по определен начин, теизмът произлиза от това, че зад този глас стои Бог, но кой има власт да налага морални задължения в атеистичната картина на света, кой решава, че именно аз съм длъжен? Казвате - обществото.

Може ли обществото да бъде източник на категорически императив - примерно самата риторика на поддръжниците на абортите, евтаназията и еднополовите бракове произлиза от това, че не може. Общество, в което има съгласие относно това, че такива неща са нередни, се счита от тях за "репресивно”, "хомофобско” и т.н., а самата им дейност изхожда от това, че такова положение е неправилно и следва да се промени. Но да се порицае обществото и да се изискват промени може само опирайки се на някакви критерии, външни по отношение на обществото.

В крайна сметка се оказва, че за да разобличат религиозните хора, атеистите са принудени да грешат в своя мироглед и така да се каже, да вземат назаем законите на същия този теизъм, с който яростно се борят - да говорят така, сякаш обективното добро, задължаващо всички хора да постъпват съобразно с него, действително съществува.