Съсловната преданост на духовния или на мислещия човек са духовността и мисленето. Примерно не би следвало мислещият да обслужва буржоазията фалшифицирайки мислите си. Тогава мислещият трябва да създава мисловен капитал и да не позволява неговото обезценяване и разграбване.

По времето на Христос виждаме, че духовенството е загубило капитала си, защото трябва да се занимава с дребни мошеничества, с несвойствени дейности. Вътре влизат хора, които не са свойствено духовници, това се превръща в друга сфера. Но мимикриращите в духовността не могат да разберат, че съвършеният продукт в тази сфера се създава от духовници. Те само пречат, сферата не се развива, нещата са в стагнация. Това не радва и мимикриращите, но те няма какво да правят. Тогава Христос идва и казва, аз имам ново изобретение, ще възвърна капитала на духовността. Мисленето пак ще се възцари, над царе, над разбойници и главатари, където е свойственото му място.

Сега какво прави протестантството. Дали то само обслужва буржоазията. Но не е правомерно да се мисли така. То не може да съществува във вакуум. Трябва да е стъпило на нещо материално. Тогава то използва новите условия като лост, за да консолидира ново ниво на духовен капитал и на мисловен капитал.

Не можем да кажем, че папата като духовник няма да се зарадва от това че духовната сфера напредва. Става въпрос за една конкуренция ново/старо, но в хода на която духовността като цяло отново се издига.