Исках да ти отговоря. Но за се заплеснах с другите отговори. Какво ще ти се случи приживе предполагам. Знам го и от личен опит.
Губиш част от своята личност когато идолопоклонничиш.
Значи разбрахме се мисля:
- Изкуството не е забранено като себеизраз, като стимул за рел. вдъхновение. Това и юдаизмът не го оспорва. Нито почитането-уважение на достойните хора.
- Идолопколнничеството е забранено, а на това отговорихме стократно да се кланяш на образи или хора като на Бог. Да им вмнеиш сили, каквито не притежват. Да им дадеш власт над теб.

Пуснах и един текст по-горе. Вълчо нещо не беше съгласен, но не ми обясно защо. А ми е интересно. Вълк има доста алтернативен поглед.

Ето какво казва текъстът:

Но классическое идолопоклонство - это самая запрещенная вещь и это нужно повторять на каждой странице Торы, потому что это вещь очень соблазнительная для человека. Почему это столь сильно запрещено, почему это столь ужасно? Если человек обращается со своими просьбами к какой-то локальной силе, то дальше он постарается служить этой силе, т.е. он постарается удовлетворить то, что нужно этой силе, и тогда он забудет очень быстро про заповеди моральные, про этику, про центральные вещи. Он будет стараться вместо праведной и правильной жизни служить локально той силе, которая ему помогает. В этом разрушение этики. Суть морали, суть этики в том, что это подход единый ко всему миру. Это обязаность в целом по отношению к миру, а не к некой локальной задаче и поэтому, когда человек служит Всевышниму, т.е. у него есть один адрес, который является для него центром мира, тем, с кем он ведет диалог по всем параметрам своего существования, тогда он не может ему ни как угодить, в некотором смысле, кроме как праведно и достойно жить в целом. И поэтому это основа этики.

Това приживе. Губиш самооценката си. Вярата в себе си. Част от достойнството си, кланяйки се другиму. Праведниците са праведници, защото не искат да им се кланят. Те са праведни безвъзмездно. Поклоните са за твоя сметка и в твой ущърб. Ти се подценяваш така. Само Бог е достоен за кланянето и твоите молитвите-прошения. Нищо друго няма да ги удовлетвори. Нито трябва да правиш друго освен един уважителен поклон-поздрав, както и да приемаш такъв и то само където е етически прието.

Ти си личност! Твоите стремежи са достойни, колкото и малки да са те. По никакъв начин не бива да се прекланяш на човек, давайки му правото да властва морално над теб. Ако го правиш ще си оснаеш една посредствена персона, зависима от властта на околните, дори и на...мъртъвците, позволиш ли им да те завладеят за преклонение.

Освено това всеки морален човек оставя мъртвите на покоя им. Що се касае до мен считам, че съм била пълен простак позволяваки си в пълно невежество да се моля на хора, за които всъщност е трябвало да се моля относно мира на душите им.

А какво ще ти се случи след смъртта ако идолопоклонничиш не мога да знам. Павел е казал нещо по този въпрос в края на Римляни едно. Доста неприятни неща и за живите и за мъртвите. Като евреин все нещо е подочул от някъде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите