Не е лошо да си припомняме, че не ни е страх от смъртта, че й се надсмиваме открито, че даже и в тлението намираме нещо вечно. Както и че пред парчетата кост от често анонимни лица всъщност си припомняме онези ранни храбреци, които са отивали да мрат заради вярата ни. Как да го кажа...

Наистина ли само християнската религия проповядва смелост пред смъртта, помисли пак? За открито надсмиване над смъртта можеш да потренираш в някое детско онкологично отделение за най-тежки случаи. После заповядай да споделиш практиката си в надсмиването.
Отново не разбирам защо парчета анонимна кост са толкова необходими за нагледно създаване на сантименти и възпоменателни настроения.
Пак ще загрубея и ще изгаднея, но бих ти предложила като на Ежко, да изкопаеш няколко кости от вашите семейни гробища, за да се умиляваш и възпоменаваш мъчениците пред тях, не чрез плач на чужд гроб, образно казано. Можеш и да раздадеш част от тях на желаещи.
Способен ли си и готов ли си да го направиш? Отговори честно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите