Разбира се, би трябвало да нямаме нужда от мощи, чудеса, икони и прочие. Но имаме и за да не се превърнем обикновени езичници, Божията милост позволява да има такива неща. Тук-там по някое чудо, тук-там мощи на светци и, доста по-често, икони. Отделно от това мое частно мнение е, че иконите са и израз на богоподобието у нас, защото са творби на изкуството, на творческото у нас.

За съжаление много мощи са фалшиви (както и много свещеници са фалшиви). Но както съм чел и вярвам, Бог може да позволи тайнството, извършено от негоден свещеник, както и молитвата, казана искрено дори над фалшиви мощи да имат добър ефект. Което е в полза не на негодните, а на искрените, но наивни вярващи.

Разбира се, това не значи, че трябва непрекъснато да се примиряваме с фалшиви мощи и с негодни свещеници. Всяко нещо е за търпене до време.

---------

Но ти, разбира се, говориш принципно и не се ограничаваш с негодувание от фалшивите мощи, ами се чудиш дали и истинските трябва да се съхраняват и почитат. Моето мнение е, че това е нещо нормално. Впрочем, вярно е, че самият обичай е предхристиянски. Същото се отнася за чудесата, свещите, статуите и иконите, разбира се. Аууу, ужас, езическо наследство, ще възкликнат пуританите. Нищо, ще кажа аз - формата може да е езическа, важно е съдържанието. В крайна сметка колкото и да се занимаваме с кокали, дърво и восък, важното е, че се молим на Христа. Да не говорим, че това ни помага да помним, че и нашите прадеди, езичниците, също са били хора, а не чудовища. Палейки свещ пред иконата на св. Мина, покланяйки се пред мощехранителницата аз всъщност моля Бога не само за себе си, а и за онези мои прадеди, които са създали тези форми на почит, но не са имали щастието да ги насочат към истинския Бог.

Вярвам, че - много рядко - се случва над останките на някой угодник да стават истински чудеса и че това е проява на Божия грижа за нас и нашето маловерие.

Онова, което не е възможно за светците, не е проблем за Бога. Може зъбът на свети Тимпаний да е в Париж, десният му пищял - в Цариград, черепът му - в София , а вторият му (фалшив) череп - в Дамаск и все пак и на четирите места вепрекъснато да стават фалшиви чудеса, а от време на време - и истински.

Всичко това е предназначено за по-голяма Божия слава и за наша полза. Разбира се, култът към светците и мощите трябва да протича уравновесено, с чувство за Божието и нашето собствено достойнство, без истерии и варварство - било на ревност, било на отрицание.

А ранните християни в първите, мъченически векове много често са почитали Бога като са оказвали известни почести и на току-що убитите си събратя-мъченици. Това не е за учудване като се има предвид, че докато християнството е било една малка и преследвана религия, почти не е имало родени християни. хората са си били родени езичници, покръстени на някакъв етап от живота си. Нека не им се сърдим, че простодушно са пренесли към Бога и събратята си онези форми на почит, които са познавали. По-скоро да им благодарим, че са спрели да палят свещи на Юпитер, за да ни предадат нелошия навик да ги палим за Христа.

Не казвам, че култът към мощите не е стряскащ. Такъв е. Но християнството си е стряскаща религия. Религия, бих казал, за луди глави. Не е лошо да си припомняме, че не ни е страх от смъртта, че й се надсмиваме открито, че даже и в тлението намираме нещо вечно. Както и че пред парчетата кост от често анонимни лица всъщност си припомняме онези ранни храбреци, които са отивали да мрат заради вярата ни. Как да го кажа...

"Юнаци, лека нощ!"

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите