Драги Ми Прокимен,
За съжаление съм възпрепятстван да взема участие в новата ви тема в Православие за Силуан и Софроний. Но пък мисля всички налични материали да ги обработя и да ги наместя в блога си.

Започнах да чета въпросната книга на руски и да си правя записки. Във версията, която е на сайта на Азбука веры, са поместени под черта забележките на Игумен Никон. Така че дължа известно извинение на Свещеник Константин Пархоменко и компания. Отнесли са се все пак малко предпазливо.

Игумен Никон е реагирал така, все едно, че думите се употребяват в смисъла на светооческата терминология. Но контекстът издава, че те в голяма част от случаите се използват в съвсем друго значение. И коментарите на Никон не коментират всъщност истинското им значение, а това, което Никон е предполагал, че имат.

Прав сте, че Софроний всъщност е теософ, който се подвизава на полето на Православието. От материала ми в „Критика 2” това си личи. Видях една статия за Теософията в „Православен мисионер” и ако върши работа, ще я набера и поместя в блога си.

Още когато работех по „Критика 2” се позачудих къде ли Силуан е намерил идеите на мадам Блаватска. Не ги е намерил той, намерили са ги други, а той им е удобното прикритие. Всъщност стигнах до следните заключения от прочетеното в първите глави.

Семьон (Силуан) си е едно просто селянче, което е нямало никакво особено образование, и е попаднало в манастира сред обикновените монаси. И обикновен монах си е бил от постъпването в манастира, до послушанието да бъде иконом. Това означава, че той никога и на никого не е бил духовен отец, старец.

„Прелъстен монах” си е едно добро определение за него. Демоните са му направили врътката на „лошото и доброто ченге”. Силна бесовска атака, така че „огненият пламък на ада е забучал” около него, което е потушено от бесовски княз, представил се за Христос. Но всичко това е изкусен прелъстителен маньовър, за да бъде накаран „да държи ума си в ада” и да се моли за неща, за които Бог никога не би позволил молитва.

Виждам самозаблудата на демоните, че те си мислят, че ако успеят да накарат достатъчно човеци да поемат по техните пътища, то това ще принуди Бога никого да не осъди в крайна сметка. И чрез Силуан ще си доставят достатъчно такива молители, които „молитвено да се бунтуват” „държейки мисълта си в ада” срещу Бога и неотменимото Му крайно осъждение на греха.

Просто вдигам завесата на това, за какво точно прелъстяване иде реч.

Всъщност зад „прелъстения монах” Силуан се е скрил Ситския лорд теософ Софроний, а със сигурност не само той.

Така че Силуан е наистина „измислен старец” от Софроний, зад когото удобно, за всеки случай се е скрил, както той, така и доста друг народец от Вселенската Патриаршия.

Вече твърдо слагам в това число и Митрополит Калистос Уеър. Едни ги говори за своето повярване в една статия в ПравославиеБГ, съвсем друго говори в една негова статия в Двери. И ако в статията, която коментирам в блога си, удобно се крие зад Силуан, то тук (статията в Двери) вече показва истинското си лице на Теософ и неооригенист. За православна традиция и предание говори, а цялата православна традиция и предание отхвърля чрез симпатиите се към Ориген и теософското виждане за взаимопроникваща се неделима Вселена. Вижда се, че Ориген е занимавал умовете на отци и събори за много дълго време от статиите на Юрий Максимов. И да застане зад Ориген, това означава, че Калистос отхвърля по-голямата част от решенията на Съборите.

В своите коментари поставих и Силуан, и Софроний, и Калистос в една категория, тази на лисиците.

Ще Ви спестя поместването на името на един човек, който потърсен по име, ще намерите сайта му. Бивш способен окултист, който в един момент се увлякъл и като че ли приел Християнството. Следват невероятни в изящните си подробности видения и откровения, на които и Откровение на Йоан би завидяло. При прочита на първите му брошури наистина изглеждаше, че се е появил като че ли „нов пророк” сред Божиите люде. Беше изключително точен за ставащите в момента неща, а още по-интересни бяха откровенията за „Съда над Езавел и демоните”, но...

Дойде до времето, когато все пак бесовете стоящи зад него показаха истинското си лице. Човекът поиска той и само той да бъде слушан за духовните неща, да не се чете никаква богословска литература и особено анатемоса „Конкорданса на Стронг” като недуховно четиво. Този Конкорданс си е просто едно много хубаво и удобно помагало, макар че има много по-добри Конкорданси за специалистите боравещи с гръцки и иврит. На който има ум в главата веднага стана ясно, че има насреща поредния наистина способен лъжепророк.

Това го споменавам, защото при Силуан също присъства такъв елемент. Простичкият мужик ще бъде научен на окултни неща така, че да се почудиш откъде у него такава окултна ученост. Ами, по директно бесовско откровение, без да му се налага да чете мадам Блаватска и компания.

И после, ревнителите на такива идеи, като Силуан и Калистос, ще го издигнат за тяхно знаме.

Така че сте напълно прав и сърдечно Ви благодаря за забележките и отделеното време!

Смятам, че след Силуан, на Софроний трябва да му се даде допълнителна битка за теософските му идеи. Предстои интересна Апологетична битка и богословски изследвания.

Молитвено пожелавам всяка благодат и проникновение от Светия Дух в трудовете Ви!

Поздрави
Жабчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите