Превод на Неофит Рилски, Лондон, 1859:
"С вярата Иаков, когато умираше, благослови и двамата синове Иосифови: и поклони им се (като се опре) накрай тоягата си."
Цариградски (Славейков) превод, 1873:
"С вяра Иаков като беше на умирание благослови всякого от синовете Иосифови, и поклони ся, като ся подпря на краят на тоягата си."
Църковнославянски текст, издание на Киево-Печорската Лавра, 2006:
"Вhрою, Iакwвъ оумираia, коегождо сына Iwсифова благослови и поклонисia на верхъ жезла егw."
("Егw", а не "своего" - тоест жезълът също е на Иосиф, както Иосифови са и синовете.)
Св. Йероним:
"fide Iacob moriens singulis filiorum Ioseph benedixit et adoravit fastigium virgae eius"
(Букв.: "... и почете върха на тоягата му", иначе щеше да бъде не "eius", a "suae".)
Гръцки текст:
"Pistei Iakwb apothnHskwn ekaston twn y'iwn IwsHph eulogHse, kai prosekynHsen epi to akron tHs 'rabdou autou."
(Букв.: "... преклони се към върха на жезъла му/си".)
Според мен Иаков се покланя пред върха на Иосифовия жезъл (нали Иосиф е висш служител в Египет). В Битие 47:31 (според Цариградския и Синодалния превод) Иаков-Израил се кланя. Не е упоменато нито че се кланя пред Бога, нито, че се подпира на жезъл - всъщност в този момент той се кланя върху възглавето на одъра, на който лежи, защото вече е болен. Така че подпирането напълно отпада като възможност и тогава жезълът от Евреи 21:11 очевидно не е на самия Иаков: остава да е на Иосиф. Неофит Рилски и Славейков вероятно са под влиянието на Библията на крал Джеймс - вероятно чрез тълкуванията на протестантските си спомоществователи за изданията. За никакво подпиране не става дума (да, има объркване с proskeimai). При превода на крал Джеймс английските преводачи очевидно са взели под внимание евентуалната близост с keimai, но добросъвестно са оставили курсив и скоби, за да обозначат несигурността си. В превода "Верен" самоволно е добавено "на Бога", което няма нищо общо с новозаветния оригинал.
У св. Йероним латинският текст гласи:
"et ille iura ergo inquit mihi quo iurante adoravit Israhel Deum conversus ad lectuli caput".
Тоест там пък Иаков-Израил се кланя на Бога с лице към възглавето. Не разполагам със старозаветния текст на гръцки, но вярвам, че латинският го следва точно в случая. Добавката във "Верен" според мен със сигурност се дължи на сравняване на двата Завета.
Magister artium
Редактирано от Mъrлишeв на 16.10.10 11:47.
|