|
Тема |
Очаквах да цитираш и Никола Антонов [re: *abi*] |
|
Автор |
Eжko_ (бодли_дрешко) |
|
Публикувано | 16.10.10 10:21 |
|
|
Понеже никой не го направи, ще го цитирам аз. Всъщност, темата я поставих за обсъждане именно поради категоричността на неговото становище.
Ето и текста в оригинал:
prosekunêsen epi to akron tês rhabdou autou
Формата prosekunêsen е индикативен аорист от глагола proskuneô. За този глагол знаем, че има основно значение, което е съвсем ясно - "прекланям се, отдавам почит (някому или на нещо)". Такова е значението му както в класическия старогръцки, така и в библейския (койне).Тук е употребен съвсем ясно с предлогът epi (на), който в случая върви с акузатив и изисква пряко допълнение, т.е. директен обект на действието, а не косвено, каквото имаме при "подпирам се на".
Обикновено в такива случаи обичам да прибягвам до други древни преводи, като Vulgata на бл. Йероним, който е знаел отлично и староеврейски.
Ами, неговият превод е недвусмислен. Превел го е като adoravit, перфект от adoro. Сещате ли се за сентецията "ora et labora" (моли се и работи)? Ora е заповедно наклонение от oro, от който произхожда и глаголът adoro - "моля се на, отдавам молитвена почит на". Върви с акузатив.
В общи линии, нещата са ясни - отдал е почит на върха на жезъла му. Не се е подпрял. Вероятно тук умишлено или несъзнателно са объркали глагола proskuneô с proskeimai, който означава точно "подпирам се на, облягам се". Върви с датив и изисква именно косвено допълнение.
Редактирано от Eжko_ на 16.10.10 10:21.
|
| |
|
|
|