проблемът не е в броя на линейките. нито в корличеството на услугите, които хората си оказват едни на други. те, сами по себе си, не изтощават земята.

по-големият проблем е в количеството консумирана храна и изразходвани ресурси и пространство за жилища, производство на стоки. а най-големият проблем е, че услугите са неадекватно скъпи спрямо тези ресурси.

например, човек който произвежда развлечения има възможност да консумира огромно количество ресурси при положение, че не произвежда нищо от материална гледна точка. тия ресурси, които сме отредили на този човек обаче (не толкова, защото не можем без развлеченията му, колкото зцащото рекламите са ни накарали да искаме да му дадем тези пари) трябва да бъдат изчоплени от земята и отнети от други, бедни хора по един илидруг начин. например като се изнесе някое производтво в Китай, където буквално роби вършат работата за паничка ориз.

рекламата, която ни кара да потребяваме все повече и повече и произтичащата от нея суета (демек празнота) поглъщат световните ресурси. и това не е за сметка на броя хора, а за сметка на количеството алчност.

защото нараства населението не на консуматорските държави (то расте предимно от емигрантски прилив), а на мизерстващите, на Индия и Китай, на арабския свят.