Има една (не дотам интересна за всеки, но все пак) комедия, написана от Виктор Фет - "Мутиралият мутон" (1998) - в която се разглеждат именно тези проблеми.
В нея (накратко) един овен с човешки интелект (който се научава и да говори) става водач на стадото мутирали човеко-овце и ги повежда на война с/у хората... Накрая, през 2999г. остава само един - директорът генетик, затворен в лабораторията си, чието послание астронавти откриват след мноооого години... Част от него гласи:
- "Не подценявай интелекта на тревата,
не е предишната - сега е нова.
Тя произвежда странна, непозната
Най-ефикасната в света отрова...."

Астронавтите са принудени да се спасяват обратно в космоса, понеже на земята всичко е погълнато от тревата, която пее:
.....................
"Ний не се изяждаме взаимно,
А ветрецът - леко и интимно
Ни довява нежния прашец.
На живота продължител и творец.
......
Семената ни добре са защитени.

Няма вече месоядни, озверени
и настръхнали враждебни раси.
Бог ни подари пространствата зелени,
Цялата земя сега за нас е.

И защо ни са сърца и жили?
Мозък, кръв и мускулът изпружен?
Наш'та сила е във хлорофила -
Друга сила нам не ни е нужна!

Чудна е планетата зелена,
Отдалеч във космоса видяна...
Винаги от слънцето огряна,
Тя е част от вечната Вселена."

Самият автор е биолог и се занимава и с генетика, освен че пише стихове и пиеси. Той каза, че светът наистина е напреднал неимоверно много в тази насока (генетиката) и описаните от него неща, макар и смешни за нас, са много близко до реализирането им. Така че, няма нищо смешно, но по-скоро е тъжно, че това, което става ще излезе извън контрол и ще се самоунищожим....

Както пише и самият автор:
"Дори да има риск за драми - ний нехаем
И гени ще плодим - каквито пожелаем!"