Едит ден Бог решил да направи състезание с каруци. Събрал хората, които населявали
дадения регион и им казал.

-Сега ще направя състезание с каруци. Който стигне ей там където виждате красивия град в хоризонта
ще го нарека Християнин. Тоест голяма награда - добро нещо

След последното изречение хората спрели да се чешат по главата и всеки запретнал ръкави и потеглили с каруците. Преди това Бог им раздал и правилата на състезанието.Това да се прави, това да не се прави и така на татъка.

Започнали хората надпреварата. Някои се огранизирали на групи. Така по-бързо напредвали, но допускали само тези които стриктно спазвали правилата на играта. Така да се каже се самоконтролирали. Други се отказали по средата, защото си намерили много по интересни занимания. Имало и такива които още в началото заключили, че всико това е една химера, и гонене на моркова, и се сетили са хиляди такива примери в историята, а и този кой го знае Бог ли е къв е, може и някой извънземен да е или конспирация. Разбирасе не липсвали и такива които решили, че избиването на пряката конкуренция е и най-логичното в случая. Група интелектуалци поседнали на дълбока сянка обсъждали шансовете на всички и смело заключавали, че ако ги бяха послушали до сега да се финиширали вече. Чували се викове на грамогласни хора, които насърчавали и какво ли още не.

Изведнъж се появил Бог и казал.

- Състезанието приключи.

- Е че как ще е приключило, ние до никъде не сме. Всички били малко или много недоволни. Разбира се групата на конспираторите веднага заподозряла, че това не е същото извънземно и пак станава няква разработка.

- Имаме победител. Казал Бог

Всички започнали да се чудят. Едни от най-щастливите били тези които със зъби и нокти спазвали всички правили. Софистите предчуствали вкуса на победата, неможело да не се отчете тяхният интелект. Все пак чрез доста методи те бяха допринесли за движението напред. Негативистите оплюли състезанието и въобще всичко, но все пак се надявали вътрешно, че тяхната страност и не податливост на стандартното ще се отчете. Пък може би този чешит ще е излезе пич и ще ги оцени като нестандартни.

Внезапно Бог със силен глас казал :

- Печели Тошо.

- Тошо . Всички взели да се оглеждат. "Кой пък е този Тошо" никой не го бил чувал този Тошо.

- Е аз ви казах, че е глупост цялата работа ама на ме слушате - извикал се някой от тълпата

Чували се викове и мрънкане. Някои започнали да се изтъкват да обеждават Бог цетирайки правилата които им е дал
Тогава се чул гласа на един старец някъде отзад на колоната:

- Аз познавам Тошо.

Всички се обърнали към него очудени.

- Той е едино момче още на старта ми даде неговата каруца щото моята се счупи. Аз не исках ама той настоя.

Тогава Бог се обърнал и казал на всички:

- Това момче му беше най на сърце да види този град, но отстъпи каруцата си на този старец. Той разбра от къде идват моите правила и
за какво служат. Само незнаеше, че града е в него и след като стори това което стори откри го и никой неможе да му го отнеме вече. И тъй като на всеки съм
дал в сърцето този град не скърбете а се поучете.