Езичеството отдавна е превърнато в нещо като научно-мистично антихристиянство.
антихристиянство в смисъл - всичко лошо на този свят се обяснява с хриситянството, а ако има нещо хубаво - то то е езическо по един или друг начин.

Всичко антихристиянско е сатанинско по същността си, за това не е особено изненадващ нито общия мироглед, нито общите изразни средства на езическите религии и сатанизма. и нищо чудно - повечето символи на езичеството отдавна са отъждествени със сатаната (с или без основание).

философията на езичеството се гради върху природни феномени и явления, които се пренасят върху човешките взаимоотношения. на почит са такива неща като законът на джунглата, правото на по-силния, оцеляването на най-приспособения, егоизъм, расова нетърпимост, чисти раси и т. н., които отдавна са отречени като "правилни" в човешките взаимоотношения, а и е доказано, че не водят до нищо добро като краен резултат.

основна движеща сила е законът на кармата, изведен от втория принцип на термодинамиката. неравнопоставеността на хората се обяснява с шанса им да се поправят в следващите животи, като накрая всеки достига до сливането си с божественото, което е самата природа. но погленато по друг начин - смъртта също е сливане с природата, защото организираното тяло се връща в кръговрата на веществата и т.н.
по законът на кармата човек се научава да не повтара грешките си, като понася тежките последствия от тях. как става това, като преродения не си спомня нищо от другите животи не става ясно и няма единна, ясна теория по въпроса. парадоксално е и как се состигат някои добри резултати, които изискват да понееш множо болка и лишения, след като целта на кармата е да те отучи от това, което ти носи болка и т.н.
тези и други парадокси и абсурди изобщо не смущават езичника, в опита му да "познае вселената" и да живее по нейните закони - идея фикс сама по себе си. не ги смущава и лицемерното отричане на постиженията на науката и техниката, но доста здравото им ползване.

друг парадокс, който мога да се сетя веднага е "родоверието", което се превръща в антисемитизъм в общоприетия смисъл та тази дума. отрича се 1100 години християнска история на българия (щото е юдео-християнска), за да се търсят прабългарските корени. и понеже такива не могат да се открият в цялост и пълнота се запълват с будискти, шиностиски и т.н. теории.

отрича се бог като интелект или този интелект се приписва на природата, което е малко странно. отрича се и намесата на бог като любов, която по благодат иска да отърве човек от мъченията му и грешките му. главно, защото това е християнска постановка. бог е нещо като машина, бюрократ, система, която понижава или понижава съществата. за това езичниците не могат да разберат какъв ще е този бог, дето ще се жертва за хората и по им прилягат боговевоини, ето се сражават с някаво зло, без да е много ясно какво точно искат да постигнат с това.

изобщо езичеството е отдавна изчерпана система, която смесвайки будистки теории иска да обнови старите родови вярвания, които имат някакъв смисъл само в контекста на замаделска култура или култура на грабителство, каквато са притежавали досат от езическите народи, преди да се цивилизоват.

зороастризма пръв поставя нещата над доброто и злото като физически закони. а зороастър като че ли е направил това защото му се сторили абсурдни хилядите арийски божества и продажния, прогнил клир, който ги обслужвал.
за зороастризма доборо е истината, а злото - лъжата. абстракти, а не природни феномени. само че не е отдадено значение на превъзходството на истината пред лъжата, в смисъл че лъжа има так, където няма истина, но сама по себе си лъжата няма битие. постановка, развита в хриситянството.

изобщо езичеството днес е една пъстра, весела и забавна картинка. доста добре илюстрира духовната пустота на българина и простотията, която се е юрнала да я запълва отвсякъде.