И като ги споменаваш мъртвите, какво по леко ли ти става или се чувстваш по праведна пред себе си като макар и със фатално закъснение им отдаваш чест и уважение, когато вече са умряли.
Твоята работа ще бъде, както има една приказка "От умрял писмо да чакаш"
Имай спомен за човека няма нищо лошо в това но не и другите глупости, които правят хората.
Ако се закачат картини в църквите на умрели пастори по добре ли ще е с какво ще ни назидава и насърчава това? Хората са си направили тяхната история нека ние да направим нашата.
Не делата на хората са важни да се споменават а делата на Исус, които е направил и от Него да сенасърчаваме.
Сколко влизах в митрополията и по целия коридор бяха окичени портрети на бивши свещеници и почти всички от тях вече умрели. Какво му е хубавото на това.
Все едно влизаш в някоя гробница.
Да умирал е мои близък човек и какво да ходя на църква и да му паля свещи и да си умивам съвеста пред него ли?
Имало е време, когато е трябвало да го уважавам и почитам. Ако е отишъл на небето при Бог и ако и аз имам честа да съм там тогава може и да си поговоря с него пак и да му отдам нужното уважение.

Евр 4:13 ...но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.