1. И аз не приемам, че мирянин, свещеник или йерей е компетентно да оспорва съборни решения и тяхната валидност. Но основата на Християнството е Св. Писание, а и е на всеки от нас е заповядано да изпитваме духовете (в случая с въпросния Сигилион, духа на анатемата) и по делата да съдим, като се молим същевременно да не похулим Духа в личните си преценки.
ТОЗИ Сигилион е различен по дух от другите анатеми. Това е факт. Този факт исках да изтъкна и аз.
В статията си о.Ангел не си служи с "филологически аргументи":
Христос никога не е изричал такива позорни клетви, нито светите апостоли. Какво ни благовестят апостолите?
Христа разпнатия и възкръсналия от мъртвите. Пришествието на очаквания Месия. Новата благодат в Христа. Края на старозаветното законничество и свободата в Светия Дух. Изкуплението от греха за всички човеци и началото на спасението. Осиновлението на всички народи. Отварянето на Царството Божие за човешките синове. Посрамването на смъртта и даруването на възкресение. Отпадането на древното проклятие и откриването на неизказаната любов Божия. Темата за клетвите и проклятието е особено разглеждана. Св. апостол Иаков пише: “... езика на човека никой не може да укроти; той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия, и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде” (Иак. 3:8-10).
Св. апостол Павел поучава римляните: “Благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете” (Рим. 12:14), а на галатяните пояснява: “Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: “проклет е всеки, който виси на дърво”)”
и др.
|