Вече на няколко пъти опираме до това: дали съборно решение (и анатема) може да бъде след време оспорвано и обявено за невалидно, неевангелско и пр.
Аз вярвам, че всичко с Библията и consensus patrum трябва да преценяваме. И най-вече, с призива за ЛЮБОВ и ЕДИНСТВО.
Кажи ми моля те, какви мисли буди у теб тази статия (извън календарния въпрос)
По-специално
основната грижа на ранните събори е именно единството на Църквата:
...
Христос е Истината. Извор и критерий на християнската истина е Божественото Откровение в неговата двойна структура, в неговите две разклонения. Източник на истината е Словото Божие.
...
Истинската интелектуална дейност, жизнената тълкувателна мисъл не се допринася от съборите, които провъзгласяват символите, а от богословите - учители, които дават и обясняват формулата, приета от Събора. Учението на Никея, което накрая се приема, представлява възгледите на интелектуални колоси, работещи сто години преди и петдесет години след конкретното събрание на Събора."
Св. Отци са истинските вдъхновители на съборите, независимо дали присъстват или отсъстват от тях, а дори често и след като са отминали във вечния покой. Поради тази причина и в този смисъл, съборите подчертават, че "следват Светите Отци" (напр. Халкедонския събор).
Второ, именно consensus patrum е достоверен и обвързващ, а не техните частни мнения или възгледи, макар че и те не бива да се отхвърлят прибързано.
...
Съборите през ІV век все още са редки събирания или отделни събития и техният върховен авторитет се обосновава от съгласието им с "Апостолското Предание". Показателно е, че не се прави опит за развитие на правна или каноническа теория на "Всеобщите Събори", като център на върховен авторитет със специфична компетенция и процедурни образци, нито по това време – през ІV век, нито по-късно, въпреки че те de facto се приемат като правилен начин за решаване въпросите на вярата и учението и като авторитет по тези проблеми. Няма да е преувеличено да се каже, че съборите никога не се считат за каноническа институция, а по-скоро за извънредни благодатни събития. Съборите не се разглеждат като периодични събирания, които трябва да се свикват на определени дати. Също някои събори предварително се приемат като законни, а много други на практика се отхвърлят, въпреки формалната си правилност. Достатъчно е да споменем прословутия Разбойнически събор през 449 година. Всъщност, онези Събори, които действително се признават за "Вселенски" в смисъла на техния задължителен и непогрешим авторитет, се признават веднага или след време не поради формалната им каноническа компетентност, а заради техния благодатен характер: под ръководството на Светия Дух те свидетелстват за Истината, в съгласие със Св. Писание и с наследството на Апостолското Предание.
Тези цитати, естествено, трябва да не бъдат откъсвани от контекста или пък на мен да се приписват мнения, които някой може да заключи че имам поради това, че съм ги извлякла от статията.
|