|
Тема |
Re: св. Ириней за мира.. [re: Valentina] |
|
Автор |
famulus (нищожен) |
|
Публикувано | 08.07.05 16:47 |
|
|
1. Компромиси в името на единството на Църквата се правят докато няма задължителното решение по въпроса. После те стават КОМПРОМИСИ ПРОТИВ ЕДИНСТВОТО НА ЦЪРКВАТА. Какво е налагало БПЦ да приема тоя компромис? Към какво ЕДИНСТВО да се присъединява?
2. Определянето на някакви "базисни минимуми" от вярвания няма основа в Православието. Истината се приема в цялост, не по избор - това е важно, това не е. Кой от Съборите или от отците е казал - големите ереси са зло, а "малките" са зло? Строителите на Църквата са гледали дори и в най-малката подробност да спазят буквата, за да не нарушат Духа.
Всъщност как разбираш изобщо "основни" и "неосновни" верови аспекти? Признаването на избора на дядо Максим за патриарх основна истина на вярата ли е например? Който не вярва в избора, става автоматично безблагодатен? За значението на календара в системата от вярвания на Църквата е писал прекрасно св Теофан Полтавски - Вече ти писах, че в катехизисите се излага богослужебния ред. Защо се прави това, ако той не е част от вероучението?
3. Оставете се от новостилните измислици за дядо Серафим и за владика Серафим. Какво си представяш - че ако владика Серафим беше доживял до календарните промени, той щеше да приеме новия стил? Дядо Серафим беше под запрещение заради опозицията си спрямо новия календар и икуменизма. Той обаче си изповядваше духовните чеда независимо от запрещението - и слава Богу, че го правеше. Точно против разделението, против внасяния новостилен разкол се обявяваха те.
4. За Библията, светите отци и "нехристиянските проклятия" вече ти цитирах чии мнения приемам. Ако хора със свят живот, големи богословски и канонични познания са приели Сигилиона, кой съм аз да ти давам богословски анализи. Аз вярвам на тях, ти вярвай на любимеца, да видим кой докъде ще стигне.
|
| |
|
|
|