Героят на Джереми Айрънс е измислен точно от тази гледна точка - Раймонд от Триполи е един от двамата, за които споменах по-долу като ключова липса. То вярно, че т. нар. Тиберий (това пък кой го преведе така, Tiberias (както е в оригинал) всъщност е една област в Палестина, на български съм я виждал като Тивериада) е събирателен образ на Раймонд плюс някакви идеализации отново, ама пак не е същото.
Това важи и за Рейналд дьо Шатийон - филмовият му образ е пак събирателен, между истинският Рейналд (който също е бил регент на Йерусалим за известно време) и втората ключова липса, Жерар дьо Ридфор, истинският виновник за кашата и Велик магистър на тамплиерите. Пък и точно той изръси една-две от най-глупавите реплики във филма...
Колкото до Ги, не е бил толкова безличен - просто е бил доста некомпетентен. За сметка на това е държал на думата си и не му е липсвала храброст. Ама нали трябва злодеите да се правят по калъп в холивудските филми, ей го резултатът...
Затова съм и толкова разочарован - защото тоя филм имаше потенциал, защото дори в този му вид си личи, че има и маса верни исторически моменти и събития (например сцените след клането при Хатин, което дори не е назовано поименно). И с кадърен сценарист, компетентен консултант и никакво съобразяване с политически конюнктури можеше да се превърне в наистина качествен (и верен исторически) филм...

No one remembers the singer. The song remains.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите