Най-трогателният момент във филма беше, когато печалния Сър Балиан отказа да се ожени за кралската сестра Сибила, щото това противоречало на рицарските му принципи - как така, той, рицаря Балиан, ще я разведе със съпруга й, пък бил той и злодеец. Не, не и не. Трогателно беше не за друго, а защото този драматичен отказ бе предшествуван от няколко горещи, палестински нощи, в които ни добрия и честен рицар Балиан, ни гордата принцеса Сибила, се сетиха и за миг за рицарските принципи и чест.
Както и да.
А, да - образът на католическия епископ също беше моного забавен. Само дето го беха залепили с дъвка Идеал за сценария, ама карай да върви. В името на идеята е позволено.
Колкото до историческата достоверност, за която филмът претендира, мога само да се посмея. Същото се отнася и за патетичните, ала Буш преди Ирак, речи.