|
Тема |
За съзнанието на Старозаветния човек [re: Mish-o] |
|
Автор |
Mish-o () |
|
Публикувано | 22.05.05 11:29 |
|
|
Продължение на Лекцията от 20 май 1908
Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен
в своята собствена личност, както новозаветния човек.
Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си:
"Аз съм един Аз".
Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше
в "груповия Аз на народа".
Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек.
Той не усещаше състоянието "Аз-съм" така,
както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин.
Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре
към груповата душа - изразявайки нещата - казваше:
"Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам;
ние - аз и Отец Авраам - сме едно.
Всички ние сме обхванати от един общ Аз;
и аз се чувствувам подслонен в духовната субстанциалност на света само
тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа."
Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва:
Аз и Отец Авраам сме едно цяло.
В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам.
И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити.
Р. Щайнер
|
| |
|
|
|