Предполагам, идеята е била, че постът на Спасителя е част от Изкуплението по същия начин както е част от изкуплението целият Му живот - от въплъщението на Благовещение чак до възнесението и изпращането на Утешителя.

По същата логика и само кръвта прави изкупление, но кръв няма без зачатие, раждане, израстване и смърт. Пак целия живот на жертвата.

Господ извършва и поста съвършено, както и останалите неща.

Определено обаче нямаме нищо общо с еврейските постановки след разрушаването на Храма.

Иначе не се и съмнявам, че "Този сложен синтактичен разбор на изречението, наречено "Изкупление", който предлага бай Анселмо от Кентърбъри ми се вижда безкрайно чужд." Все пак ние тук сме част от "ориенталската" култура и мислене, присъща на авторите на СЗ и НЗ, докато Анселм е на няколко хиляди километра и хиляда години встрани. Странно как обаче всичкото сериозно католическо и протестантско богословие се ползва не с "ориенталските", а с неговите изводи, че ги развива и допълнително още по-крайно...

Нашият подход е не толкова легалистичен, колкото онтологичен. Изкуплението дори не е всичко, а част от освобождаването ни от робството не само на греха, но и на тлението като всичко се извършва не само чрез смъртта на Господа (кръвта), но и чрез слизането Му в хадес, който Той ограбва, чрез Възкресението, с което се слага край на смъртта и тлението, и чрез Възнесението, което издига обновената човешка същност отдясно на Отца.

Кръвта е прекрасна метафора на близкоизточната СЗ и НЗ култура за обозначаване на смъртта, но важно е да имаме предвид всичко, което са имали придвид и НЗ автори, когато са я употребявали, а не като Анселм - да се концентрираме върху кръвта, вината, оскърблението и компенсацията/удовлетворението сякаш Христовата смърт е била насочена към Отца...

Според източното богословие кулминацията е във влизането в хадес, възкресението и възнесението, а смъртта на Господа (кръвта) е онова, което Му е коствало, за може валидно за нас да извърши и останалото (казано съвсем накратко и може би не съвсем точно). По-добре е описано в съчинението на св. Атанасий "За Въплъщението" от началото на 4-ти век, което наскоро преведох и пуснах тук за обща информация.