Практикуването на поста е от изключителна важност и това е засвидетелствувано както в Стария, тъй и в Новия Завет.

Старозаветните евреи, например, правилно разбрали, че чрез постът човек на дело показва смирението си пред Бога и вярата си в Неговата милост и Всемогъщество. Затова в дни на беди и скръб, при покаяние, при започване на важно и трудно дело, повсеместно се въвежда именно поста. Преди да получи Божиите заповеди св. пророк Мойсей пости четиридесет денонощия на планината Синай (Из 34:28). Естир предотвратява пъкленото дело на Амала чрез пост, като заедно с нея постят и сънародниците й (Естир 4:16). Пости и св. пророк Илия на планината Хорив (3 Цар 19:8). Забележителен е и постът на ниневийците (Йона 3:1-8). Наредба за пост е дадена и на пророк Иоил: "Чуйте това старци и внимавайте всички жители на тая земя… назначете пост. (Иоил 4:2-14)

Христос, бидейки послушен до смърт (и то смърт кръстна), изпълнява Закона и пророците не само за да се сбъдне писаното за Него, но и за да ни даде пример на послушание, пример на с м и р е н и е. Съгласно старозаветните разпоредби, например, Младенецът на осмият ден бил обрязан (Бит., 17:12, Лука 2:21).

Защо Господ Иисус Христос започнал проповедническото Си служение на 30 години (Лука 3:23), а не на 25, например ? Именно за да ни даде пример на п о с л у ш а н и е, на с м и р е н и е . Съгласно книга Числа, 4:3, 23,30 мъж под 30 години не можел да извършва служение и да поучава пред събранието.

Ние, християните, изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете.
Господ и тук ни е дал пример на велико смирение, понеже бидейки единствено безгрешният Човек бива кръщаван от Иоан, който макар и най-велик праведник, все пак не е бил съвсем безгрешен. Сам за себе си Предтечата засвидетелствал, че не е достоен да развърже ремъка на обущата Му. Св. Иоан Златоуст пояснява, че единствено безгрешният Човек и наш Господ Иисус Христос не е имал н у ж д а от кръщение, но допуска да бъде кръстен от човек именно за да даде пример на послушание за всички човеци. Да не би, например, някой цар да откаже Свето Кръщение, възгордявайки се като по-праведен от кръщаващият го свещенослужител. Затова човек не бива да отказва да приеме Свето Кръщение, заради “грешния поп”.

"защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда."

Защото свещенослужителят, по великата Божия милост, извършва Тайнството със Силата и Властта на Самого Бога, Който е единствено Безгрешният.

В посланието си до Евреите, гл. 4-та, св. ап. Павел казва, че ". . . ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях"


Господ казва, че борбата срещу бесовете - респективно срещу греховете, - се води чрез молитва и пост (Мат. 17:21). Господ ни е дал пример на велик постнически подвиг, без Той Самият да е имал нужда от това. Нито пък е имал нужда да Се кръщава, или пък да Се обрязва.

Всичко това е сторено заради нашите н у ж д и - заради нас човеците - за да ни напомня за великото Христово смирение, което да ни бъде за пример и към което (смирение) всички сме призвани в Името на Любовта.

Редактирано от Eжko_ на 04.05.05 19:36.