Ще си позволя и аз да напиша нещичко, защото виждам, че въпросът е важен за теб. Пък и не само за теб.

”Защо когато кажете "Цъкрвата" имате предвид само нея, а не цялото тяло Христово, състоящо се от всички почтени християнски деноминации?”

Ако вярваме, че Църквата Христова, състояща се от всички вярващи и спасяващи се в Христа хора, е наистина стълб и крепило на истината, то не би ли следвало тя да има една и съща вяра? ”Един е Бог, една е вярата, едно е кръщението” е казано. Независимо какви са деноминациите, почтени или не, ако вярват по единствено верния начин, значи са част от Църквата. Тук искам да подчертая, че вярата е само една. А вече друг е въпросът, че имаме основание да твърдим, че тази една вяра е именно Православната.

А какво става например между един православен и един протестант (да кажем от почтените деноминации)? Нека си представим, че са семейство за по-удобно, понеже единението в Христа на Църквата има същите черти както и семейството, както казва и св.ап.Павел. Нека игнорираме външните забрани. Дали обаче такова духовно единение е непротиворечиво? Православният ще иска да кръсти децата си като малки, а протестантът няма да иска да чуе за това. Дали може да се убеди първия да изчака? Не мисля, едва ли може да преодолее дори само ужаса, че детето не е невъзможно да умре некръстено. Или пък да се съгласи то да бъде извън Църквата и да не се ползва от Божията благодат на Причастието докато е малко например. Дали протестантът може да се съгласи - това прецени сама.
Православният ще иска да си има икони, защото е свикнал да се моли пред тях, ще почита всеки спомен останал от велики Божии угодници и т.н., праволинейният протестант ще обяви това за идолопоклонство, ще си изповръща червата ако трябва да преглътне това. Почитането на иконите и реликвите не можем да премахнем, понеже то е потвърдено на 7Всел.Събор като неотменима част от вярата на Църквата.
Православният ще иска да научи децата си на молитвите от молитвеника като духовно наследство и пример, който трябва да се постигне чрез ежедневно усилие и упражнение. Протестантът ще охвърли всеки опит за натрапване на чужд опит и няма да е съгласен детето му да има такъв молитвен опит. Той ще го учи да се моли както го научи Духът. Ние пък твърдим, че кой ”дух” ще го учи без да има послушание към Отците на Църквата и тяхното наследство е не само съмнително, но и пагубно. Че не само не може така да се разберат и приемат Писанията, Словото Божие, но и заблудата е сигурна. Протестантът или ще иска да наложи своето разбиране на децата си (както се опитват да правят и в клубовете) или ще ги остави като дораснат сами да изследват и откриват дълбините на Божието Слово (в зависимост какъв тип му е протестантството). Православният пък напротив - ще ги учи да не се доверяват на себе си, а да се учат от Отците и духовенството. Е какъв ще бъде резултата върху децата от такова разностранно възпитание? Или с други думи какъв ще бъде резултата от компилирането на някаква обща вяра между православен и протестант върху друг човек? Бих казал кашата ще бъде пълна, просто е невъзможно, защото вярата на православния и на протестанта не са съвместими. Но ако те дори нормално семейство не могат да бъдат в Христа нито по пътя на отстояването, нито по ппътя на компромисите, то как могат да бъдат в една Църква в Христа? Няма ли да се получи същата какафония и в Църквата, ако се допусне всички почтени да влизат в нея?

Ако вярваме в Един Бог, по един и същ начин ли вярваме? Един и същ ли е Христос в нашата вяра? Ако ние вярваме, че Христос учи едно, а според протестантите - друго, не произтича ли това от разликите във вярата ни в Него? Но ако протестантите вярват като нас в Христос, те не биха се отличавали от нас нито в начина на разбиране на Евангелието, нито във видимата църковна йерархия, нито в приемането на свв.Отци, защото ние вярваме, че точно Христос е причината така да вярваме. Според протестантите Христос е причината така да вярват. Следователно буквално Христос ни разделя.

Ние не искаме това разделение, нито му се радваме. Но знаем, че който не изповядва вярата на Църквата не е в нея. Затова и пътят да бъдем с протестантите в една Църква е да постигнем единоверие с тях. Ако мислиш, че има в православната вяра нещо неправилно, разбирам протестантите да изискват преразглеждане. Но ако беше така самото Православие щеше да бъде извън рамките на Църквата.