Няма да коментирам постинга ти, защото той потвърждава всичко казано от мен досега. Нека само си припомним думите на апостола:
"Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

и още:
"от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
и това, че Господ Иисус Христос "смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна."

Думите ти от постингът ти, и не само то тоя, са плод на очевидно самопрелъстяване, друже одолам.

Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас, грешните. Амин.

Дай, Боже един ден, да станеш духовно здрав. Не като мен, защото аз все още не съм напълно такъв. Дай Боже един ден да стана истински православен. Амин. По трудното е обаче човек да претърпи докрай и така да се спаси.

П.П. Привидното спокойствие може и да ни се струва благодатно, но за какъв вид благодат става въпрос? Един мъж, например, може да изпитва благодат на морският плаж, препичайки се на шезлонга си , унесен от шума на морските вълни, хубавата бира и красивите жени. Но тази благодат е от този свят. И така може да ни унесе, че заспивайки да не можем да се събудим никога.

Редактирано от TRl на 18.06.02 14:42.