Признавам си че това за Ориген и Целз беше нещо като капан и съм доволен, че се хвана. Очаквах да ми отговориш така. По-долу ще продължа по въпроса, а тука искам да вметна, че това което не очаквах е да влизаш в спор за Назарет. Тъкмо се зарадвах, че имам достоен опонент...

Отзад напред:

Знаеш, че бунтовник, възстанник, хайдутин, партизанин са все думи които практически означават едно и също. Знаеш, че и цезар, кесар, кайзер, дори май и цар означават едно и също. Започвам нарочно с тези примери. През първото столетие в Палестина се появява фундаменталистко, династично свещеничество, което твърди, че реално или символично произхожда от коляното на Аарон и очаква възшествието на “царски” месия от Давидовото коляно. Това свещенничество, обявило се за враг на династията на Ирод и марионетките му в зависимост от конкретната им дейност и разлините периоди от време е назовавано от враговете си с различни имена “зелоти (зилоти)”, “есеи (осеи, йесеани)”, “садукеи”, “назореи” включително “разбойници” и “престъпници”. Дори това да не е точно така за случая няма значение, понеже нас ни интересува термина “назореи’. Ранният християнски автор Епифаний пише, че първите “християни” в Юдея, наричани “назореи”, са били известни и като “йесеани”. Факт е, че общността от Кумран нарича себе си Пазители на Обета” (Nozrei ha-Brit). От тук произлиза и думата “nozrim” – едно от първите наименования на сектата станала впоследствие известна като “християни”. Съвременната арабска дума за християни “nasrani” произлиза от същия източник. Оттам е и “назорейци” както се наричат ранните християни в Евангелията и “Деянията”.

Именно неграмотността на първите автори и преписвачи, непознаването на староеврейския език и взаимките му от други още по-древни езици води до направо комични изпълнения в евангелията при “преводите” на гръцки, па след това на латински, па по-късно и на езика на съответния народ. Това неразбиране на езика ги е накарало да предположат, че “назорей (назарянин)” сигурно трябва да се свърже с родно място.

Няма никакви, ама НИКАКВИ данни за съществуването на такова населено място по онова време. Тази липса на данни не е само документална. Археологията, която за разлика от историята не борави с документи, които биха могли да се фалшифицират е категорична: Град Назарет възниква около осми век. В това днес никой не се съмнява. Но църквата предпочита да подминава въпроса с мълчание.

Като говорех за неграмотността да вметна и това, че сега не е 2008 година отново поради същата причина – абсолютна некомпетентност и неспособност на тогавашните “специалисти” да определят началото на летоброенето.

Сега за Целз и Ориген:

На историята са познати трима души с името Целз:

1. Целз Корнелий Аутий – лекар и ерудирана личност, живяла по времето на Август т.е. 31 г. преди Хр. До 14г. сл Христос.
Очевидно това не е авторът на “Истинско слово”

2. Целз – философ епикуреец (а не платоник, както го пишат на накои места), живял в Рим по времето на Антониите. Според църквата – автор на “Истинско слово”, което ако той е авторът трябва да е написано около 180 г. Това становище на църквата не е учудващо нарича се отклоняване на вниманието и се прилага, когато истината е неудобна.

3. Целз – приятел и съученик на император Юлиан в Атинската школа, последовател, приятел и поклонник на Ливаний. Юлиан го назначава за управител на провинциите Кападокия и Цилия, претор на Витания. Той е авторът на страховитото “Истинско слово”. Цитират го Марцелин, Ливаний, а в наше време писателят Католик Пол Алар в своята книга “Юлиан”.

Дори да не се знае казаното за последния можеш да си зададеш въпроса: Ако вторият Целз е автор на “словото” то как така християнските писатели чакат цели 70 години за да му отговорят (“Против Целз” е написан около 246-250г)?
Защо авторите от края на втори и началото на трети век не споменават съчинението? Порфирий, Мелитон, епископът на Сарди, Аполинарий Иераполски, Агинагор, Аристид сякаш не са чули за тази предизвикателна книга?
Защото както казах тя е написана за да обоснове решенията на Юлиан. А отделно, че онова “съвсем наскоро” (оскверняването гроба на Исус), пасва точно на времето и действията на Юлиан.

Сега да ти кажа и за урните с имената на Исусовото семейство открити през 1952г. Аз не смятам, че това наистина са урни с останките на светото семейство. Не е убедително и несериозно е да се твърди обратното. Да но...

На 31 март 1996 Сънди таймс в материал озаглавен “Tomb That Dare Not Speak Its Name” и БиБиСи на 7 април 1996г в документалния филм “Въпросното тяло”
съобщават за открити в Ерусалим костници съдържащи костите на няколко души, сред които “Исус, син на Йосиф”, две Марии и Йосиф.

Отново съвпадение?
Честно казано на мен ми заприличва на хилядите трески и пирони от крста Му, разнасяни из всички страни на Европа през средновековието. Намирисва на костници заради поклонниците, но това е възможно едва преди да се наложи митът за възкресението и възнесението, сиреч преди Никейския събор в 325г. Отново стигаме до там, че в началото той бе син “человеческий”.

Впрочем ние всички сме синове человечески, защо той го повтаря така често?
Оказва се пак проблем с превода. На иврит син човечески (вар-аиш) не означава нищо. Но в този език има и друга дума за човек – “гебер” и означава свободен човек, герой. Тогава Исус е син “на герой”, син на “свободен човек”. А нали точно такъв е Йюда Гамалиел, героят от преброяването вдигнал възстанието срещу Рим и истински баща на Исус. Но това е друга тема и не ми се зачеква сега.

***
Баси що нещо изписах! Не съм клюцал толкова материал от 100 години. Я да взема прекъсване, пък ти както искаш.

ПП
По оная тема, дето завършихме искам само да поясня, че това дето съм ти написал за Йоан е единствено за да подчертая съмнителноста в достоверността на пасажа в евангелието на Лука, поради която съмнителност не е удачно да се ползва като доказателство (според мен).