Да се чуди човек - да се смее ли, да плаче ли, след като прочете това, което описваш.
БПЦ наистина е за съжаление, мога да кажа, че ме боли за нея. Толкова е неадекватна...
За Боян Саръев дето го каза, ми хареса доста.
Понякога представителите на БПЦ ми изглеждат като хора, отишли в музея и облекли някакакви експонати. И се опитват нещо да кажат на обществото. И обществото ги приема самите тях като експонати. Музейни експонати. Живата история. Едни "живи мощи" - патриарх Максим е олицетворение на тези думи.
Болно ми е.
Не може да се проповядва история и да се иска тя да произведе живот. Трябва да се проповядва живото Божие слово.
Болно ми е да гледам някои млад свещеник (не им промня сановете), да говори по телевизията и да се опитва да каже нещо, така че да го разберат съвременниците му. Опитва се с речника от преди възраждането, с речника на Софроний Врачански... Тъжно, тъжно... Екзотика, мистика или ... полъх на отминали времена...?!!

Нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание