Да дам и аз своята скромна лепта в разбулването на мистерията.

Реакциите са три:

анодна: окисление на цинка до цинкат
катодна1: редукция на цинката до метален цинк
катодна2: отделяне на водород

Ако има само цинк потопен в разтвора и трите реакции протичат на повърхността на цинка: но общо взето могат да бъдат сведени до 2 разтваряне на цинк и отделяне на водород. Процеса продължава до пълното разтваряне на цинка.

Ако вкараме друг метал в системата ( които е след цинка в реда на металите ), върху цинка започва да протича практически само анодната реакция ( той се разтваря ), а върху медта протичат катодните процеси ( редукцията на цинк и отделянето на водород ). Отделеният цинк е пренебрежимо малко в сравнение с отделеният водород ( разликата е в порядъци ). Образуваният върху медта цинков слой е изключително тънак и рехав, и много бързо спира да нараства.

Имаме галваничен елемент ( алкална цинкова батерия ), работеща в режим на късо съединение. Ако разделиш двата метала в разтвора, но съединиш краищата им извън разтвора с проводник, през този проводник ще протече ток. ( ако го измериш ще останеш учуден от големината му, която зависи най-вече от площите на двата метала).

При площ на металите 2-3 квадратни метра мощността на батерията може да стане 2-3 киловата. ( ток над 1000 А ) Естествено зависи и от много други фактори но стойностите са подобни .........

Този ток може да върши и някаква работа, енергията идва от разтварянето на цинка, и батерията ще работи до свършване на горивото ( пълното разтваряне на цинка ).