|
|
| Тема |
 Я да ви видя сега... (електрохимия) |
|
| Автор |
Orнeдишaщ (змей) |
|
| Публикувано | 13.04.12 11:27 |
|
|
|
Значи, имам следния казус:
В горещ концентриран алкален разтвор поставяме цинк. Естествено, полекичка се отделя водород и се получава цинкатен разтвор.
След като част от цинка премине в разтвора, потапяме в него меден предмет така, че да бъде в електрически контакт с все още неразтворения цинк. Предметът бързо се поцинкова. (Който не вярва, може да опита.)
Това е доста смущаващо от термодинамична гледна точка. В единия край на съда цинкът се окислява до цинкат. В другия край, при почти същите условия, цинкатът се редуцира до цинк. Прилича подозрително на химично перпетуум мобиле.
Трябва да се обясни явлението по възможно най-простия начин, като за ученици. Но не и по-просто от това, както е казал Айнщайн, защото мрежата е пълна с идиотски обяснения, стигащи дотам, че всъщност няма нищо притеснително да се издигнеш сам, дърпайки се за косите. Най-вече трябва да се обясни, коя е движещата сила на преноса на цинк от цинковия предмет през разтвора до повърхността на медния предмет. Пренесените количества са си съвсем макроскопични и за преноса е нужна доста енергия. От къде се взема тя? (Напомням, двете полуреакции са всъщност една и съща химична реакция, само с обърната наопаки посока на анода и катода. Според свещените канони на термохимията крайният енергиен ефект е нула.)
Има редица подробности, като например това, че върху медта освен цинк се отделя и водород, но според мен те са несъществени за разглеждания въпрос.
Аз си имам някакво обяснение, но ще се радвам, ако можете да споделите идеи. Благодаря предварително!
| |
| |
| 
|
|
