За сроковете на ползване има все пак изследвания, макар че винаги един срок от порядъка на 50 години е в областта на предположенията. Но все пак съвсем скоро четох за изследване на капацитета на първата фотоволтаична централа в германия. Пусната е през първата половина на 90-те в експлоатация и до момента около 80% от модулите запазват около 80 % от капацитета си. Под 10% са спаднали до 70%. Предполага се че първите поколения модули нямат качеството на изработка на сегашните. Произвежданите в момента са с гаранция от 20 до 25 години за мощност над 80% от капацитета.
Термосоларната технология си го има този недостатък. НО това са старите термосолари. Сега актуалните системи са със стирлингова когенерация или директно чрез използване на стирлингови двигатели. Произвежданите системи все пак използват огледала което означава че не могат да уползотворят разсеяната светлина и искат редовно почистване, но мисля че дори при по-ниска температура( съответно ефективност) и използване на термопанели без концентратори и огледала може да се постигне коефициент на преобразуване на енергията от порядъка на този на фотоволтаичните панели. След това остава и цената на среднотемпературните стирлинги да падне( механика е все пак, цената се определя в голяма степен от масовостта на производството) и ето имаме я евтината слънчева енергия. Още повече че могат да се ползват топлинни акомулатори( това вече е моя идея а не нещо разработвано в практиката) чрез които натрупаната слънчева енергия да бъде преработвана в електрическа тогава когато трябва, а не тогава когато свети слънцето.

Въображението е единственото оръжие срещу реалността.