|
Аа ти не познаваш всички котки. Няма, той не е котка, която стои на 1 място. Нито обича да го държат, нито обича да го докосват, нито обича да го галят, нито обича да го мачкат. Може да бъде погален кратко само пред дрямка, ама кратко, щот се разсъбужда и почва да играе. Та, започна да мяука още щом започнах да го държа на 1 място да стои. Бута се, дърпа се, рита, а аз не пускам. Задържах го между двата си крака в клекнало положение, с едната ръка натискам пръстче, с другата режа едва ли не прах от нокътя, знам че има живец, нито ми харесва да са видимо изрязани, исках да ги затъпя, можеше и с пила за нокти, но той няма да стои толкова дълго време, трябваше да е кратко. И чак когато вече свършвах, ме ухапа, защото дотогава искаше да го пусна, но ако го пусна, не мислех, че ще се съгласи по-късно. Но ако знаех, че толкова ще се ядоса, нямаше изобщо да го почвам. Той само като не иска да го хващаш, рита и вика, ако го задържиш. Много е див. Като ми дойдат хора на гости, той стои само в мен и бяга от хората да се крие, хъска ги без да са му направили абсолютно нищо, а само защото се опитват да му говорят или доближат, не дай си боже да го хванат, би се държал все едно му режат ноктите, връхчетата на ноктите. Много е своенрав, но аз честно казано го харесвам точно такъв, колкото и безумно да звучи. Аз също съм човек, който не обича показване на мили чувства и лиготене. И откакто го прибрах все казвам, че съм си намерила майстора и какъвто стопанина, такава и котката, т.е. че си приличаме. Та това е, борба за независимост.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
|
Re: Свръх - активна котка :) [re: Tapaлe Ж]
