Последните котки гледани в моето семейство ги хранехме някак смесено. Единия беше някаква дивна порода, нямаше такова животно просто. Кака си го купи 92 година, май имаше вече сухите храни. Но предимно го изхранвахме с варен бял дроб. На преклонната за при нас възраст от 7-8 години се попиля и го нямаше три години. Когато го откриха случайно /в центъра на града, а ние живеем съвсем накрая/ не приличаше на себе си. Вонеше от замърсени рани, възпаления. Но го излекуваха. Последно изчезна преди 1-2 години, вече едва ли ще се намери. Накрая приличаше на склерозирал дядо, ходеше и си тръскаше главата и си мякаше нещо, все едно на себе си говори. И търпеше децата да го тормозят и мачкат. Но дали нещо от начина на хранене му се е отразило, нямам идея.
Другия беше моя котак дето го гледах до преди да родя. Него го хранех с гранулки, варени пилешки шийки и пак каквото чопне от хладилника и тенджерата. Ама него го гледах малко, 2 години само и после като го пратих на село някъде се изгуби.
Ще видим сега как ще се оправим с новото котаче. Ама ... то чак толкова внимание. Еле пък всеки ден да готвя. Аз за детето не готвя всеки ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите