От година насам все се каня да си сменям апартамента, и като гледам картинки на разни оферти, колкото и да не обичам партер, си викам - ама колко ще е хубаво пък за милите ми животинки - от балкона, та долу на тревичката (аз си харесвам такива партери всред зелени стари комплекси, ако изобщо склоня на партер, де). И си представям как ще скачат от балкона, ще се радват долу, ще се търкалят по тревицата.
Нооооо, доста отдавна вече почнах да си мисля, ако се навия на такъв вариант, че душиците трябва да останат затворени, та макар и намирайки се на два метра над земята. Защото - ето какво ги дебне навън, милите, а те са абсолютно домашни котаци. Току виж ги улучил някой идиот. Едно щастливо изключение са вътрешните дворове в нашия квартал - ходят си там животинките, и в двора на хубавата къща на фирмата до нас, и от там не ги гонят.
Страшно е. Идилията на котинките, дето да си ходят навън - само в къщата на село, уви.
Ще ги държим затворничета, няма какво да се прави. Толкова озъбено зло - и животни, и човеци - от втория вид много повече, върлува навън...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите