ЕС ли? Моля, моля, най-подтискащият ми спомен от измъчвани животинки, натъпкани в стъклени клетки на три реда до тавана - малки и големи кучета, котки, е от сърцето на ЕС - Париж, един кей, точно срещу Лувъра, зоомагазин, лято, тълпа туристи, всички влизат вътре и гледат животинките, от които някои скимтят, други лаят, трети спят замаяни. И както всички магазинчета през това време в този район на този град - върволица от хора, които влизат и излизат и само зяпат. Скъса ми се сърцето, бързо излязох, да не се заглеждам в отделни мъченичета. А исках да се върна на другия ден в този магазин, че видях много хубава чанта за пренасяне на животинки - мека, с прозорче от мрежа. Не го запомних, ходих няколко часа да го намеря, и сега си мисля с облекчение, че добре, че не видях това гестапо за животни втори път.
Автентично възпоменание.