Продажбата на малки невинни същества по зоомагазините НИКОГА НЯМА да спре, защото... когато доловиш погледа на две втренчени и влажни сини очички, гледащи те с ням укор и сякаш огромна, едва побираща се в малкото телце тъга и настойчивото им внушение "ВЗЕМИ МЕ... ОТКОПЧИ МЕ ОТ МЪКАТА... ИСКАМ ПРЕГРЪДКА ...И АЗ... ...ПОНЕ ЗА МАЛКО... ИЛИ 'МАМА'...НЕ ЗНАМ ЗАЩО СЪМ ТУК... ...НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ТУК...", не ти остава нищо друго освен или да спасиш едно такова същество или да се опиташ да го забравиш. Сякаш това, което си видяла никога не е същестувало. Но то е там. И се завръща в съня ти. Същите две сини очички. Пълни с тъга, но този път без укор. Те се надяват за следващия. Сякаш знаят, че всеки, чието сърце са докоснали, но чиито ръце - не могли... има причина. Причина от света на Големите с многото ежедневни причини. Светът на причините. Две малки сини очички изпълнени с огромна тъга. Очички с никога не изчерпваща се надежда. Когато ви погледнат - ако имате възможност НЕ ги ОТМИНАВАЙТЕ!
Просълзих се. Прочитайки темата ти, неволно картините започнаха да се явяват една след друга в главата ми. Бойкота ти е отвсякъде безсмислен. НЕ може да се помогне така, защото тези малки, омирисани от собствените си изпражнения същества не са предназначени за ГОЛЕМИТЕ сноби, те никога няма да си вземат опикано или газещо в изпражнения куче или коте. Те са за малкото останали идиоти с чувства към природата.