Ние живеем на подобно място от събота до понеделник. Пиша живеем, защото не става дума за отиване и връщане веднага. През зимата, обаче не сме оставали за повече от няколко часа. И аз не можех да запаля печка с дърва, но като че ли се научих. Със сигурност, обаче, мога да си поддържам огъня, докато готвя (леле с какво се хваля... ама наистина преди ми изглеждаше много трудно). По-вкусно е яденето, готвено по този начин и можеш да сготвиш няколко неща наведнъж. Имаме си градина за зеленчуци, засадихме си плодови и други дръвчета. Не е трудно, ако имаш желание. А като видиш плодовете от своя труд, после ти се иска да засадиш повече и по-разнообразни неща. Страшна вкусотия е всичко, откъснато от градината! Съседи почти няма или ако има, ги виждаме рядко. Пробвахме Интернет през GSM в комбинация с лаптоп, но връзката се оказа не особено добра и ако живеем там постоянно, би било трудно да имаме нета, с който сме свикнали. Съпругът ми е учил като детето на Людмил на 4 км от селото и ми е разказвал как е ходил на училище, особено през зимата, когато има много сняг, или дъжд... абе не е шега работа това... Съчетаването на живота в града и за малко на село е вариант, който сме избрали и малко по необходимост, но с всеки изминат ден започва да ми харесва все повече и повече.
Като отидем, тамошните котки нито се чуват, нито се виждат, но ... като усетят, че сме там, започва тридневно обикаляне около нас за храна. Има и малки сладурковци, които от миналата седмица вече щъкат насам-натам, но нямам снимки (скоро може да направя). Наистина се чудя къде побират храната, която им даваме (за големите маци става дума). Но вероятно се презапасяват за после .
Абе има си и плюсове и минуси подобен живот, така че напълно разбирам онези, които искат да живеят на село, но са свикнали с града .
|