Антоанета Христова, политически психолог: Няма да има предсрочни избори

Бойко Борисов бърза да яхне вълната, защото разбира, че времето му изтича
Мария Стоянова


Доц. Антоанета Христова е родена през 1963 г., завършила е политическа психология в САЩ. Работи в БАН и преподава политически маркетинг в няколко български университета. Ръководи Агенция "Таргет", която се занимава с политически маркетинг и имидж изследвания. Женена, с едно дете.

- Г-жо Христова, каква е картината след местните избори в България през погледа на един политически психолог, изследвал отблизо нагласите? Очаквана ли беше сегашната ситуация?
- Ситуацията след местните избори очерта картина на разпадаща се партийна система чрез отслабването на партиите на прехода и отдръпването на гражданите от участие в "играта", наречена избори. Игра, с липса на правила, или грубото им и демонстративно нарушаване. В играта участват всички основни субекти. Тези, които са се регистрирали като състезатели и тези, които са призвани да бъдат рефери. В този смисъл, усещането за общо "омърсяване" се засили още повече, а то естествено води до силно отчуждение от случващото се в политиката и продължаващо затваряне на гражданите в собствените им проблеми. Усещането на отчуждение, преживяването на държавата като мащеха, а не като майка, е основен индикатор, че се намираме в състояние на преход, който може би се отнася пряко до политическата система и начина й на функциониране.
- Защо партиите разочароваха до такава степен хората?
- Партиите в България, които поеха отговорността за последните 18 години, не успяха да се адаптират към условията на разширени изисквания от страна на избирателите. Демонстративното нарушаване на справедливостта във всяка сфера на живота доведе до вътрешни кризи в партиите, изразяващи се в автоагресия, а не в търсене на ефективни решения. Така виждаме от една страна разбита десница, живееща в илюзията за собственото си оцеляване; левица, която е разкъсвана от вътрешни напрежения, плашещи да са в основата на бъдещ нов ляв политически проект; НДСВ в центъра, което изцяло е изместено от Б. Борисов и се срива под натиска на неуспеха; ДПС, на което вече му се случи Ардино. Т.е. досегашните партии губят под натиска на неадекватността си и лидерските си проблеми. Това поставя със страшна сила въпроса, какво ще се случи оттук нататък.
- Какво според вас предстои от тук нататък? Ще има ли предсрочни избори?
- В оставащия период до 2009 година, когато би трябвало да имаме редовни парламентарни избори, е малко вероятно да има силен натиск за предсрочни избори, поради простата причина, че настоящите опозиционни партии са слаби. Управляващите, уплашени че могат да загубят властта завинаги, не биха я изпуснали лесно, а евентуалните бъдещи нови политически формирования все още не са готови да се появят на сцената.
- А ГЕРБ, а Бойко Борисов?
- Единственият политически субект, който има интерес в това отношение е Бойко Борисов, поради усещането му, че времето изтича неусетно и безвъзвратно. При него стои въпросът, как да предизвика бламиране на настоящия парламент, с цел да не се изпусне моментът, в който се чувства на гребена на вълната. Намирайки се изцяло в център, той ясно осъзнава, че най-празното и чисто пространство в момента е вдясно и естествено иска да го заеме. Освен това много добре знае, че това се разбира и от много други хора, които могат да предложат или вече обмислят десни проекти. Липсата на отговор за механизма на случващото се, за необходимостта след думите да се усетят и действия, неизвестността от евентуална бъдеща конкуренция в дясно, допускам, че държи Борисов в твърде голямо напрежение.
- Какво от психологическа гледна точка стана в НДСВ? Какъв развой на събитията предвиждате?
- За съществуването на една организация е необходим не само лидер, но и вътрешни правила за демократично взимане на решения, както и демократичен диалог, който да подпомага усещането за включеност на членовете й. НДСВ не разработи нито едно от тези задължителни елементи на институционалността. Съществуването на подобна "случайност" може да се поддържа в условия на успех. Когато обаче успех липсва, няма какво да задържи отделните елементи. В този смисъл случващото се в НДСВ е отдавна прогнозирано и логично последователно. Последните събития там, надявам се, играят ролята и на учене чрез проба и грешка. Разбива се налаган от някои анализатори мит. Не може да има подобно "същество" в центъра, което да бъде и ляво, и дясно, и мъж, и жена, и все в името на постоянното си присъствие във властта. В това схващане има нещо дълбоко неморално.
- Какво да очакваме от хората на Пламен Панайотов?
- Не мисля, че за тях е от значение продължаващото участие във властта. Струва ми се, че те имат много стаен гняв и обида, което ги е довело до твърде категорични позиции и решения. На почти никой от тях личното благосъстояние не е в пряка зависимост от участието във властта, въпреки че бидейки веднъж в нея, желанието да останеш е почти непреодолимо. Само голяма обида може да мотивира действия. За това ми се струва, че те не биха крепили четворна комбинация в правителството. Но, тъй като процесът не е бърз и е групов, не може лесно да се предвидят бъдещите действия на отделящите се.
- Какви са шансовете на новите формации, като например тази на Гранитски? Той заяви, че "Съзидание" няма да се превърне в политическа партия...
- Гранитски и "Съзидание" някак успяха да олекнат като публичен имидж. Много повече Първанов им приписва позитив, отколкото те на него. Вероятно те в началото са се събрали и някъде недоизказано са се виждали като бъдещата европейска, дясна партия с лидер Първанов, базирайки се на високия му рейтинг. Развитието на събитията поне засега показват обаче, че наистина БСП е в криза. Там текат тежки борби на различни лобита, но все още общественото мнение не е подготвено за подобен завой. Левицата не е срината до такава степен, каквато е десницата например. Допускам, че това ги спира да изговорят скритите си мотиви. "Съзидание" ще бъде функция от степента, до която БСП успее да се трансформира в съвременна, лява партия на България.
- Политически субект ли е Слави Трифонов?
- Не. Той е абсолютен шоумен, който знае, че популярността му сред огромната група на негласуващи българи в провинцията може да му донесе и политическа власт. Технологията е като се обяви за фондация с идеална цел и се скрие зад граждански инициативи. Подкрепата на хора в нужда е тънката струнка, на която може да се "свири". Но това не е политика в истинския смисъл на думата. Това е прекият път към новото разочарование от една личност, която евентуално може да заеме място, което не й приляга. Мястото му е в шоуто.
- Лидерът на СДС Пламен Юруков заяви, че сините ще вкарат 40 души в парламента. Реални ли са подобни заявки?
- Това е мечта, която засега изглежда утопична. Причината е, че СДС има малко полезни ходове, предвид трудната история на междулидерски отношения в него. С просто око се вижда, че Юруков прави различни, доста хаотични опити да се превърне в център, около който да се съберат различни останки от миналото величие на т.нар. дясно. Засега той, а и подобно на него ДСБ, твърдят, че опитите са успешни. Но в конкретния случай не съм сигурна доколко повтарянето на една теза може да се превърне в истина. Нова, зряла десница не може да няма. Тя ще се появи, но много по-вероятно е да бъде отвън на досега съществуващите десни политически субекти.