Опитва ли Първанов да “путинизира” България

Президентът трупа черни точки по пътя към голямата власт
Огнян Стефанов


Има ли "путинизация" в България? Въпрос, който се вмъкна в ежедневието ни малко неочаквано. Въображението у мнозина обаче веднага се разпали и последваха спорове и скандали.
Депутатката Татяна Дончева разлая кучетата, като подхвърли, че президентски съветници интригантстват. Реакцията не закъсня и бе бурна като тропически циклон. По бТВ, се появиха трима достолепни мъже, от погледите и думите на които бликаше гняв. Литературният критик Иван Гранитски, археологът проф. Николай Овчаров и вездесъщият Божидар Димитров, шефът на НИМ, напираха да изрекат колко гнусно е постъпила Дончева. Целта на акцията, да бъде предпазен Георги Първанов от "нечистоплътни" нападки, прозряха и най-сънените зрители.
Затова реших да припомня някои моменти от президентските делници
на Георги Първанов:
Президентът спечели втори мандат с гласовете на 25 процента от гласоподавателите. Немалка част от далите му подкрепа са български турци, част от които отдавна са се изселили в Турция, забравили са български, както и как се казва президентът.
Първанов клекна пред ДПС и през втория мандат вицепрезидент да бъде затъналия в скандали бивш противник на НАТО и ЕС о.р. ген. Ангел Марин. Колкото и да се прави Първанов, че Марин го няма, и медиите да не го отразяват, той е в съседния кабинет и това е черна точка.
Като президент Първанов подписа указ и изпрати на задгранична работа кмета на Несебър Николай Трифонов, който бе на мушката на прокуратурата за извършени закононарушения. Така той бе скрит от Темида, но също се превърна в черна точка.
Президентски съветници станаха вицепремиер и министър, зам.-министри, главен прокурор, член на Конституционния съд, членове на Висшия съдебен съвет, председател на Върховния касационен съд. Други заминаха посланици в ключови държави.
След встъпването си в длъжност за втори път, Първанов обяви, че "президентството няма да е реактивно, както досега, а ще прави изпреварващи ходове". Заяви също, че планира да представи своя икономическа стратегия, която екипът му пишел почти две години. Това стана факт десетина дни след като се разбра, че държавният глава е събрал на тайна среща в Пампорово секретарите и съветниците си. Те обсъдили втория мандат на държавния глава, стабилността на политическото управление и активната роля на президента след края на управлението му. Това е в пълно противоречие с твърденията, че президентът е с ограничени правомощия.
Първанов е бил секретен сътрудник на бившата ДС
Това се знаеше дълго време, но стана факт, след като комисията по досиетата го обяви официално. Отначало Първанов отричаше, после млъкна, а накрая обвини среди от БСП за "приятелския огън". На обществото се отчете с високопарни клишета, че е работил за Родината и че се гордее с това. По-късно стана ясно, че в екипа му от съветници има цели 13 души, сътрудничили на ДС.
През 2005 г. на бул. "България", по охраняваното от НСО трасе "Мизия" и известно като "правителствено", защото свързва резиденция "Бояна" с централната част на София, бе разстрелян банкерът Емил Кюлев, близък приятел на Първанов и негов съветник по финансовите въпроси.
Преди няколко месеца атентат бе извършен и срещу друг негов нещатен съветник по спортните въпроси - бизнесмена Манол Велев. Не е тайна, че фирми на Велев са подпомагали финансово кампании на БСП и на президента.
Когато цяла България бе в шок от новината за зверското убийство на сестрите Белнейски, президентът Първанов отиде да зарязва частно лозе в Любимец, а снимките се измъдриха на първа страница на някои вестници. Още по-неочаквани и неуместни бяха фотосите, на които се виждаше как Първанов играе хоро пред супер "Мерцедес" в розова панделка на рождения ден на Вили, съпругата на пловдивския бизнесмен Георги Гергов.
Бизнесмен, подпомагал финансово кандидатпрезидентските кампании на Първанов, бе задържан по обвинение, че е участвал в присвояването на 7,5 млн. евро по програмата САПАРД. След продължително мълчание от канцеларията на президента промълвиха с половин уста, че той нямало как да знае кой какво прави с бизнеса си.
Обществена тайна е, че в тесния приятелски кръг на президента влизат бизнесмени като Георги Гергов, Валентин Златев, Ветко Арабаджиев, Манол Велев, Петър Манджуков, Емил Кюлев, преди да го убият, Николай Гигов, Васил Божков и още неколцина. Този кръг се оценява на над 1 млрд. евро, а възможностите му да влияе на икономиката на страната поражда респект. Достатъчна ли е вярата ни в морала на президента, че той не се изкушава да използва по някакъв начин тези хора за реализация на лични амбиции - икономически и политически? Първанов тъне в медиен комфорт, с какъвто могат да се похвалят Моамар Кадафи и султанът на Катар, негов добър партньор. Дори Тодор Живков, казват, запазвал известна дистанция в отношенията си с главните редактори на големи медии, а сега се говори за близост, далеч надхвърляща границите на протокола. Дали след това президентът вярва в тяхната обективност?
Стигаме до благородната, на пръв поглед, идея на президента за подпомагане на болни деца и здравни заведения, чрез инициативата "Българска Коледа". Тя би била чудесен пример за загриженост, ако бе наистина доброволна. Но не е. Всяка година от президентството изпращат настоятелно-подканящи писма до големи фирми и бизнесмени да се бръкнат за идеята. Нарушаването на принципа на доброволността опорочава идеята.
Като свой приоритет през втория мандат Първанов обяви намерението си да създаде мрежа от клубове на президентската власт. "Да създадем мрежа от клубове не само в София, но и в страната, където има много неизползван управленски и професионален потенциал", заяви преди време той. Това ако не е заявка за контрол над процесите в страната, какво е?
Първанов препоръча формулата за управление да е правителство от три парламентарни групи и бе обявен за "баща на тройната коалиция". Оттогава насетне той се дистанцира от действията на своята "рожба", като дори не реагира на знаковите изказвания на Ахмед Доган за обръчите от фирми и партиите, за купуването на гласове и др.
Столичен вестник описа как по време на бушуващата огнена стихия в страната това лято, пожарни коли не се отзовавали на сигнали за пламнали къщи и гори, защото осигурявали ловния излет на президента
Бившият служител на НСО Николай Марков шокира обществото с разкритията си, че негови колеги са използвали служебната си работа по охраната на държавници и други политици, за да събират незаконно информация за тях. Тя би могла да се използва за цели, нямащи нищо общо с тяхната сигурност, за която отговаря службата. Учудването обаче дойде в повече, когато офицерът заяви пред медиите, че за всички нередности е известил президента още преди две години. Реакция обаче не последвала. След разкритията обаче Марков бе уволнен, а скандалът замазан.
Държавният глава се прочу и с "леката си ръка" при раздаване на най-високото българско отличие орден "Стара планина". С него той закичи спорни личности със спорни заслуги, а в чужбина раздаването бе на килограм.
Това са само част от нещата, които предизвикват смесени чувства в обществото.
Но да се върнем към въпроса, дали поведението на Първанов през последните месеци е вид "путинизация"... Поведението на американския президент Джорд Уокър Буш също е доста близко до това определение. С една съществена разлика: това, което може да си позволи Първанов тук, а Путин в Русия, Буш в САЩ не може и да си го помисли. И ако Путин може да бъде разбран и дори в известна степен оправдан, тъй като е начело на държава с имперски амбиции и традиции, то опитът да се копира подобно поведение в България е 100-процентова гротеска. И ако Първанов е този добър политик и човек, за какъвто го обявяват неговите горещи почитатели, той няма нужда от тяхната яростна защита тип "карибски пирати". Освен ако не е персонаж от същия спектакъл...