моят опит е следният: в началото...детенце беше на 2г и макар, че говореше български като за 2 годишен, направи говорен блок и не искаше да говори никакъв език дълго време; в къщи говорим български; в един момент мъж ми му подхвърли едно изречение на местния език и детенце се отприщи да говори; имам чувство, че се успокои, че го разбираме и на другият език.......сега понякога говорим и на местния език, (главно навън, но и у дома( главно за подсилване на казаното)) нещо което много психолози отричат, но при нас работи; българският ни е приличен, бърка словореда понякога и слага окончания типични за местния език на български думи, но познаваме кирилицата и първите думи дето ги пишем са и на двата езика...

български или не, един език си е едно голямо богатство....а и никога не знаеш кога един странен език, говорим от малко на брой хора в световен мащаб, ще ти потрябва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите