тези нации са си такива, полуумрели. Генетично възпитани, спокойни и дори бих казала преждевременно зрели. Одеве пак се сблъсках с датско 8 месечно бебе, което бащата ми хвърли да пазя докато си плати сметката. Само ме гледкаше и се усмихваше, гласа му не чух. После тати реши, че трябва да спи. Изнесе го навън в количката и се върна на топличко. Бебето отново не гъкна. На нито едно от моите деца това не се е случвало и честно казано ми изглежда ненормално. Но за тукашните стандарти е нормално, а ние сме ненормални. Ами това дете не ти дава никаква причина да му викнеш или да го удариш, така че от къв зор ще го правиш. А датчаните уж се славят че не бият деца ама ела да видиш как не бият като им пратя Давид. Имам чувство, че аз съм единствената, дето е в състояние да не го бие това дете. Айде в детската не смеят да бият ама реват на умрело за помощ от общината. Ама свекър ми явно не може да си сдържа ръчичките щото шамаросал Давид оня ден. Датчаните така са свикнали на техните покорни роботчета, че няма никакъв шанс да се справят с нещо по различно без да опищят малата или без да си изпуснат ръцете. Не понасят ревящи и тръшкащи се деца, за тях са или за диагноза или зле възпитани - просто не могат да си представят, че може да има различен темперамент от датския който също да е нормален.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите