Ники,кофти е да си завират носа в семейните ми отношения,но ако някой е подал сигнал,че детето ми не расте в добра среда,или тя сама е потърсила помощ и може да се стигне до раздялата ни .... по-добре да ги оставя да проверят.И ако яде бой дали ще й стиска да го каже пред мен?!
Нали ходихме да се консултираме с психолог преди 2-3 години.Там бяхме заедно.Той си имаше негови си методи да я разпита,докато говори с мен.Мога да ти кажа,че сама си казах майчиното мляко.А тя ,сякаш разбра какво става ли,не знам,но беше неузнаваема - най-добре възпитаното,мило,интелигентно и спокойно дете.Точно преди да влезем тя скимтеше завряна под стола,риташе и се правеше ,че си вади очите.В крайна сметка стана ясно,че с нея всичко е наред,но аз проявявам слаб характер и тя е съумяла да се възползва.Променихме тактиката и нещата си дойдоха по местата.Верно пак гледам подозрително някой като ми каже какво прекрасно дете имам,как внимава и слуша,но вече знам че тя у дома е буйна,защото аз й го позволявам.
И пак казвам - ако от това зависи да сме си заедно и спокойни,нямам нищо против да я разпитат сама ,както и да им разказва каквито си иска подробности.Те ще я усетят ако лъже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите