|
Поведението на детето в къщи и навън да е едно и също ми изглежда нереално.Това се постига със съвършена душевна уравновесеност.Трудно ми е да си представя,че голямата ми дъщеря(7год) би могла да постигне подобно равновесие - въпрос на темперамент.Тя е емоционална - лесно се разплаква,лесно се разсмива,постоянно е в движение,театралничи (и в добрия и в лошия смисъл) и доста често пристъпва границите на търпението и толерантността ми. Удрям я - много рядко и със сила ,колкото да маркирам ,че е излязла от рамките на допустимото,но все пак си е най-малкото посягане.При все това тя не се пази,когато й се посегне.Не нервничи.Много активно общува и с деца и с възрастни.И като се прибере от училище ми изтропва всичко - с кого се е сбила,с кого се е смяла,кой преподавател й се е скарал и защо ....абсолютно всичко.Но има едни холивудски изпълнения,които могат в затвора да ме вкарат.Изпращам я веднъж до входа на училището.Тя се засилва към стълбите обърната към мен да ми маха радостно за довиждане,спъва се и се простира в цял ръст.Изправя се,оглежда се и кресва разревана "каква майка си да буташ децата по стълбите" .После казала на класната си ,че съм я блъснала по стълбите и я болели краката Поговорихме си след училище.Тя вече беше спокойна.Каза,че се засрамила ,че е паднала пред толкова много хора и не знаела как да реагира.Та тя като цяло е изключително будно и динамично дете.
Малката ми дъщеря засега е пълна противоположност - тя е спокойна,по-мудна,по-статична .... По-мога да си я представя да стои тихичко да си рисува,или да реди кубчета .... вместо да лети с пръчка и боен вик/да се пързаля на колене в коридора на училището ....
Децата са различни и реагират различно на едни и същи стимули..Стига с това слагане под един знаменател."Моето е такова и аз така го възпитавам,значи всички трябва да са такива и вие да ги възпитавате като мен" Би било много хубаво всички да имаме спокойни и уравновесени трезвомислещи,владеещи емоциите си деца,но не е реално
Ники,по твоя въпрос - не знам как е там,но при условие,че социалните явно имат съмнение,че нещо в семейството ви и отношенията ви не е наред,би трябвало да имат право да го разпитат насаме.От друга страна съм съгласна с Декстър ,че детското виждане за нещата може лесно да се манипулира.Според мен ,колкото и да е палав,опитай да говориш много сериозно с него - без да излизаш от кожата си и без да се разсейвате - за това какво представляват тези разпити,колко е важно да казва истината ,когато го питат,защо се е стигнало до разпити и какви могат да бъдат последствията,ако лъже (отделяне от семейството и т.н.) Пиши какво е станало!
|
Re: Имат ли право да разпитват децата ми [re: Deern]
Re: Имат ли право да разпитват децата ми