Съгласна съм с Нем - може би ако спрете да и се бъркате за каквото и да било, ще започне тя сама да се допитва до вас и най-вероятна да се вслушва в съветите ви. Аз също съм го имала този проблем с нашите и искам да ти кажа, че съм правила всичко, което съм си наумила - без значение колко нерви и кавги ни е струвало. В крайна сметка съм си патила от безумиците си, но установих САМА грешките си. И като гледам - нищо ми няма. Дайте и да разбере, че сте и повече приятели, отколкото родители-надзиратели, че винаги сте готови да и дадете съвет, ако тя САМА го поиска, и че ще я подкрепите въпреки всичко, ако сбърка. Според мен това е достатъчно важно за едно дете! Приемайте детето си като равен, за да има уважение и от двете страни!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите