Не можеш да се противопоставиш на знанието, на всичката информация, която се предоставя на твоето дете. Важното е да му дадеш вярната посока то само да я преценява. Ти си много разумна и твърдо се противопоставяш на "догмите", но аз например, също се занимавам с наука, пък макар и юридическа, и не считам, че религиозните вярвания пречат или препятстват прогреса. И, честно казано, вярвам чудесата, които са описани в притчите. Просто смятам, че за голяма част от тях има научно обяснение.
Но въпросът ти - "Как да му обясня кое да приеме за истина" си задава всеки родител. И добрият се справя с отговора. Да не подхващаме философски разговори, но истината не винаги е една, единствена. Може би и моята професия е такава, че се търси обективната истина, но с времето осъзнаваш, че такава няма, че в човешките отношения нещата не са черно и бяло, че няма само един виновен и т.н. Така, постепенно осъзнаваш, че аргументирано поднесената и логично доказана версия е това, което търсиш, а истината е нещо относително, химерно... Затова се учудвам, че все още има хора, които учат децата си само на черно и бяло. Нали трябва да ги подготвим за заобикалящия ги свят? Той не е черен или бял...
А по въпроса за религията в училищата - според мен тя няма да направи децата по-религиозни, напротив. Ще е още някакво знание, което им идва в повече. Религиозен ставаш чрез възпитание в семейството, при съжителстване с вярата в ежедневието, в обикновените неща... Ако ти не си вярваща, едва ли детето ти ще стане. НО поне трябва да възпитаме в децата си ясни ценности и да им даваме стабилна опора, за да не им завърти някой сектант главите след време с религиозни приказки, от които ние така ревностно сме ги пазили и сме отричали...