|
Тема |
Re: А какво мислите ....? [re: jana] |
|
Автор |
tswete (Алекс на 5 г.) |
|
Публикувано | 29.06.10 12:41 |
|
|
Нашата бавачка си му разказваше на Алекс за Христос, молеха се, води го няколко пъти на църква. Странно е, че това, което с нея е правил - да се кръсти, да пали свещи, да казва молитва, въобще не му се вижда странно, а на мен ми е супер странно и неестествено. Сякаш, ако не си от малък живял с подобни религиозни символи и ритуали, после по-трудно стават част от духовността ти. Той и сега си затваря очите и продумва нещо, когато говорим за някаква опасност - когато чакахме с дни баща му от Исландия (при вулканичната пепел), при моите конткракции и т.н.
Спомням си, че бавачката в началото беше много притеснена да не я помислим за сектантка. Но аз никога не съм имала нищо против да му разказва за Христос, за Господ, как е заченала Мария, как е родила и т.н. Така или иначе, това са притчи и те са смилаеми и за деца. Въпросът е, че сама едва ли ще се хвана да му разказвам така целенасочено, а винаги ще е случайно - по повод някаква случка, въпрос. А да вярваш в нещо чисто и свято е хубаво...
От друга страна, вярата може да съжителства и без ритуали, така че си е въпрос на избор за вески...
|
| |
|
|
|