|
Тема |
Re: тия хора не знаят какво искат [re: -Randi-] |
|
Автор |
NikiFin (стар клубар) |
|
Публикувано | 16.01.10 00:29 |
|
|
Аз оцелявам напук на всичко. Даже вече свикнах и го приемам за нормално до такава степен, че като ми се случи нещо наистина нормално му се радвам като малко дете
И като многодетна майка на диванета изпробвала всичко измислено, неизмислено, възможно и невъзможно продължавам да не разбирам това с границите и как се поставят ясни граници за кво може и кво не може. Ясно, че за неща дали да скочи през прозореца няма две мнения. Ама за неща като ядене и пиене на нездравословни храни и напитки, които децата ми много обичат, да играят с тенджерите или не и изобщо за неща, които не са съвсем забранени, напротив понякога са разрешени как може да се постави ясна граница така че детето да разбере. Как да знае кога съм в настроение и ще му разреша да ми тропа с тенджери на главата и кога не съм да не го прави. Как да поставя граница кога да ходи с пантофи и кога без след като самата аз на момента преценявам как трябва да е. Примери безборй. Чудя се как спецовете и майките не са осъзнали, че ясни граници няма как да се поставят. И че всъщност е много просто и има само едно нещо, което детето трябва да научи и от тук натам отпадат всички необходимости от неясни дори за самите родители граници. И това условие е детето да разбере веднъж завинаги че трябва да слуша родителя. Много е просто. Може ли да свири на тромпета. Може. Свири. Следващия път като попита отговорът може да е Не може (защото искам примерно да чуя нещо по ТВ или точно в този момент съм изнервена). И то просто не свири.
Те това е моето мнение. На децата не са им нужни безконечни списъци с размити граници. Само трябва да запомнят, че мама и тати се слушат и всичко ще е наред от тук натам. Мъжът ми го е постигнал по него си начин. Аз съм постигнала обратното, децата ми изобщо не ми чуват гласа като говоря нормално и човешки. Ако викна МОЖЕ и да чуят. И причината за това е, че се водя от съвети на многознайковци, които учат че на децата трябва да много да се говори. При техните деца бачка, значи това е начинът и край. И аз като тъпа овца слушам и изпълнявам. Ето го резултатът, черно на бяло колко бачка. На теория едно, на практика друго се получава. И трябва да съм още по голям глупак да продължавам да вярвам на теории и да се водя от чужд опит. Та ако съм изпуснала края е защото прекалено много съм чела за детското възпитание от дървени философи и неопитни родители и съм следвала правила с надеждата че правя най доброто за децата си. А свъщност направих голяма грешка и сега си патим всички. Мъжът ми не е прочел един ред за възпитание на деца. А ако случайно някой почне да му проповядва си го пропуска покраи ушите и си действа как той си знае. И сега си има .... е не най послушните деца на света, но като цяло няма проблеми с тях, не реват нон стоп, изкарват си приятно и се радват на живота.
Туй от мен мамчета.
|
| |
|
|
|