Ама не аз, в детската имат проблем. Че мен не уважават разбираемо, типично е за повечето деца да не случат майките си. Ама те и чужди авторитети не слушат. Искам да кажа, че знаят много добре какво е позволено и какво не, не е да не са научени. Но си им е в природата да пробват непрекъснато какво ще стане ако.... И понеже в детската не си позволяват бой и наказания.... просто няма какво да накара децата ми да се подчиняват.
Слушат единствено баща и знаеш ли защо. Защото ги е страх да не ги набие. А той го прави. Не често ама като го направи помнят дълго. Има деца, които само страхът от нещо може да ги спре. Моите са от тях. Само бой и наказания или някой с повече енергия от тях да може нон стоп да ходи след тях, да им уйдисва на акъла, да им отговаря на безбройните въпроси неуморно за да са доволни. Просто нуждите им са големи и трудно може да бъдат задоволени от една жена на 4 деца. И те пак се съобразяват, там си играят, не реват. Но проблемът със спането е специфичен и много зависи от темперамента на детето. Има деца, които ако не спят просто не могат да лежат вързани 2 часа и да не мърдат. Тук съм ги виждала как си лежат и само гледкат. Но моите мърдат непрекъснато, пеят, говорят си. Просто не могат да не го правят.
Тази нощ Теди ревна да спи до мен. Понеже болен се смилих над него. Ако щеш вервай ама това дете от 12 до 4 не спря да се върти, да мърда, да ме рита. Писна ми и го сложих в леглото му. Порева си и после заспа. За кратко. До сутринта се събуди 4 пъти, става в леглото и реве. Нямаше Т, нищо му нямаше, просто така си прави. Не спи нощем, не спи денем. Не знам как е жив но това са фактите.
Не мисля, че съм изпуснала нещо, защото винаги съм правила максималното. Просто едни деца реагират по един начин а други по друг, не всичко зависи от майката.
Нито се оплаквам, нито търся помощ най малкото защото съм се убедила, че никой не може да помогне. Просто разказвам случки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите