Периоди, индивидуалности....деца различни. Давам си сметка, че детето си слуша, облича, обува, стаята му е подредена, сяда си на седалката в колата и сам се закопчава даже. Има повече лигавене около храненето, но аз съм си виновна. Ходи си на градина с желание. Абе няма за какво да му викам....освен ако не се разлигави, а мен ме дразни...Ама аз и единствено аз трябва да си сдържам нервите, детето си играе......

......но само ако не сме заедно с неговият приятел Ники. Тогава яхвам метлата от раз. А през последните седмици съм затръшкала, че момчето на приятелката ми / в една група в ДГ със Стефан, а са заедно от яслата/ май май изживява някакъв период на влюбване в моята персона и хич не "слуша' когато сме заедно /което означава всеки ден де/. То не са пози, маниери, лигавене, хвалене /"нашата количка с бебето е по-бърза, по-хубава, по-голяма" и пр./, рита баща си /днес го ухапа даже/....Кошмар с две думи. Ако не съм със Стефан, а само с бебето /количката/ момчето седи кротко и ми се умилква /няма крясъци, а само пози/....Та мен ме вълнува как да "слуша" туй дете. Не е мое, ама не мога и да каже, че и чуждо /знам го от бебе/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите