|
От петък съм в един такъв размисъл, провокиран от темата на Насинда. Не писах в нея, защото леко се подтиснах - правя всичко възможно, за да превърна детето си в "кисела краставичка". Не че ми трябва да го прочета черно на бяло - от известно време се усещам, че нещата с Яна не се развиват в правилната (и желана от мен) посока. На теория всичко ми е ясно - тя се стреми към независимост, преминава през период на отрицание, не трябва да я насилвам за неща, които не иска да прави, не е моя собственост. Обаче - има неща, които все пак трябва да прави. Нормални, ежедневни - да се облече сутрин, да се измие, да си сложи яке и обувки, ако навън вали..... Не ми се иска да го казвам, но още е малка, за да има правилна преценка за някои неща, а и живеем заедно, редно е да се съобразява и с нашите нужди. Но - от седмица и нещо всичко се превръща в безкрайни уговаряния, спорове, отрицания. Честно - не мога да споря до безкрай да си облече пижамата, след това да скача в чувала, след това колко и кои книжки да прочетем... Не е нормално всяко малко нещо да се превръща в битка. Започвам да крещя и всичко отива по дяволите......
Та въпросът ме е - как, с кави тактики и методи, карате децата ви да "слушат", да изпълняват някакви нормални неща? Ка избягвате, и дали успявате да избегнете, битките с децата? Колко търпелив трябва да бъде човек? И аз ли съм най-неврозната майка? Предполагам Яна ми е напипала бутона и сега се забавлява да го натиска - на теория, както казах, ми е ясно , но реалността се надига и ме фрасва по челото всекидневно. Няма нужда да казвам, че от известно време съм доста подтисната по този повод
|
Как да накараме децата да "слушат"?
