Здравейте,
да се представя първо. Аз съм приятелката на Жени със златния ретривър и две дъщери - едната почти абитуриентка ( Ели) , другата навърши 7 на 12.12 ( Руми), на чийто рожден ден Васи убеди всички по-малки, че има Дядо Коледа. Бяхме заедно с Хепи-мама на Узана през почивните дни откъдето те се прибираха във фаталния ден. Ние със съпруга ми трахнахме 30 мин след тях от хотела за В. Търново, откъдето съм аз. За София потеглихме в 15:30. Не си представяте какво е да научиш от радиото, че е загинала ... Първоначално изобщо не обърнах внимание на новините , но при второто съобщение съвпадениятя на фактите не ни оставиха много надежда.
Досега не съм писала във форуми, но се регистрирах за да ви разкажа, мили майчета.
Благодаря за всичко, което правитхте, правите и ще направите!
Жени не отговори на телефона, а Тошко потвърди, че са катастрофирали.
Двата часа до София ми се сториха като 2 години. Минахма покрай забитата в дъвото кола, но не можахме да спрем - полицията не разрешава.
Най-сетне стигнахме в Пирогов, където баба Радка се опитваше да бъде едновременно на 3 места. Васи и Вики още бяха в противошокова зала а Ради беше качен в отделението.
За щастие всички бяха в съзнание макар и ранени - кой повече кой по-малко.
Очевидно не бързат много, бяха минали около 3 часа и половина 4 от пристигането им. Както и да е. Останах там в помощ на баба Радка докато всички те бъдат обработени и настанени.
Надявам се, че бях в помощ в тази тежка седмица.

Това е последната ми информация:

Децата са изписани а диагнозата на Тошко в потвърдена от втори лекар.

Почивай в мир Жени!
Ужасно е че те няма. Липсваш ни!

Човек и добре да живее—умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му! хан Омуртаг