Здравейте Юри и Тошко,

Аз съм Мери и пиша от Нова Зеландия.Женичка е една от малкото ми верни приятелки от студенстките години и единствената с която поддържах редовна връзка с БГ чрез дълги емаили и чат в последните пет години. От вторник знам тъжната вест чрез Диди и съм буквално съсипана от мъка. Моите момченца са на възраста на Ради и Вики и сърцето ми се къса като знам са колко крехки и колко много имат нужда от любов и внимание.
Мисля, че в такъв момент най-облекчаващо е да споделиш (излееш) своята скръб - пиши, говори каквото ти е душата дори и да е само за теб.Поне на мен след смърта на второто ми бебе тук беше така - много реване, писане на дълги писма до мен си, палене на свещичка и стоене за известно време в църква, прибиране на лични вещи в кашони. Но естествено за всеки е различно.Помня вътрешно ми учудване,че света все още се върти и слънцето свети, че хората се радват, обичат и мразят след като в душата ми е мрак и пустиня. Това е само моя опит - с времето загубата остава, но имаш сили да се обърнеш назад без да плачеш, а и имаш стимул за оцеляване - безценните душички които разчитат на теб.
Концентрирайте се в настоящото, децата, работата и дребните ежедневни проблеми. Ето една фраза която прочетох и изразява какво ми е на сърцето:
"If tears could build a stairway And memories were a lane, I would walk right up to heaven To bring you home again. No farewell words were spoken. No time to say good-bye. You were gone before we knew it, And only God knows why. My heart still aches in sadness And secret tears still flow. What it meant to lose you, No one will ever know."

В паметта ми Жени все още е жива с многото прекрасни спомени,ведро излъчване, снимки от всяко посетено място и отдаденост на семейството. Не се и съмнявам че дори и отвъд тя ще бди над любимите си същества. Чета хубавите постове събрани от страхотните майчета - участнички в клуба и се възхищавам на всички иницативи породени от големите им сърца. Изключителните усилия от страна на surfline, jana, cchery, АСЯ и всички останали ми стоплят сърцето.

Стискам палци и на двете ръце децата да се възстановят бързо и лечението на Тошко да е успешно защото той сега е центъра на "вселената" за малките юнаци.
Моите най - искрени съболезнования на вас двамата, чичо Любчо, леля Вили, Васето, Ради и Вики.
НЕ знам какво мога да направя или помогна от такова голямо разстояние (освен с пари), но съм на разположение ако имате нужда от нещо...


Лека й пръст! И Бог да ви даде сили!

Мери