|
Ами, аз не съм обяснявала нищо Точно това избягвах м/у другото. За бебето в корема ми му заговорих около две седмици преди раждането(трябваше да са повече, но родих малко по-рано). Не разрешавах и на нашите да му говорят как щял да е батко, къде било бебето и т.н.
Ще напиша какво направих, сигурно ще е интересно на мамите планиращи второ.
Купих му , както Ася (здрасти, Ася), една кукла бебе. Тогава бях в 4-ти месец. Много голяма работа ми върши и сега. Гледах да е симпатично , да прилича на него и да не е по-голямо от 2 педи. И до сега го използвам за да наблюдавам как се държи с него. Общо взето, ако имам грешки в отношението или възпитанието с тази "игра" веднага се вижда. В момента баткото се държи с бебето така, както аз се държа с малкото.Малко избяга момента с имитирането на моето отношение към него. В началото го галеше, гушкаше, забелваше му пишката и го успокояваше после (незнам дали помните, че го водихме по спешност в Пирогов и го забелиха, голяма травма беше за него, особено и процедурите след това), къпеше го, хранеше го, казваше му къде не може да пипа, къде-не, разхождаше го в количката, ходеха на пазар...абе, много полезно нещо!
Бебето си няма име, то е просто "бебето". Научих го да не му бърка в очите, да не го изпуска на земята, да не му дава да яде нищо освен мляко. Постепенно и аз започнах да се включвам в игрите. Например взимам бебето, гушкам го и започвам да му говоря нежно, да го галя, да го нося с мен. Когато баткото го поиска веднага му го давам. Но така с течение на месеци баткото възприе, че аз мога да се грижа за друго бебе и пак го обичам повече. Свикна да ме гледа с бебе на ръце, да ме гледа как говоря нежно, че го нося из къщата...и постепенно спря да ми го взима от ръцете.
Когато се прибрахме у нас с истинското бебе, то пак не се нарича по име. Чак сега, след 2-3 месеца, започнах да вкарвам и едно "бебе Павка". В началото беше просто "бебето". Разрешавам му да го гушка (аз го държа разбира се), да го гали, да му дава водичка, да избира с какво да го облечем, да го люлее в кошницата, да го полива в банята, да му слага шапката и изобщо един куп "отговорни" неща под мой надзор. Слагам ги да лежат един до друг. Изобщо много се старая да не го възприема, като конкуренция. Ако някой иска да види бебето го питам него, дали може. Ако той не разреши го оставяме за малко по късно И сега, ако храня бебока или правя нещо друго ангажиращо ме, баткото не ме "отвлича" с нелепи желания за ядене, показване и т.н., а търпеливо изчаква и не се обижда, като му кажа "след малко, мамче, защото държа храня бебето".
Проблем беше само спането. Вечер "заспивах" при него в детската, после взимах бебока и се изнасяхме в спалнята. Когато чуех през ноща, че плаче веднага отивах и лягах до него. Ако и бебока плаче тогава си го оставях да пореве. Обръщах внимание на баткото. На сутринта, когато го чуя, че се е събудил ставах и заразвах бебето там. Все едно съм станала да пия кафе. Така и не разбра, че спя на друго място. Сега вече бебока си спи в креватчето и този проблем отпадна.
Имах проблем и с кърменето, защото искаше и него да го кърмя. Разреших му веднъж, но той само опря устичка и каза "ммм, вкусно! готово!" и това му беше . Но въпреки всичко малко ревнуваше в този момент...явно защото не бяхме тренирали с другото бебе.
Бебето при нас много помогна на баткото с гърнето. Всеки път, когато сменях памперса се подигравах "хехе, това пък бебе се е напишкало в гащите. еййй..ама бебе...защо пишакш в гащите? нищо бебе, ама ти ще порастнещ и ще пишкаш вгърне. Ти си бебе, бебе, бебе" (глупости разни). А баткото стои и ме слуша ( в яслата е голяма обида да го нарекат бебе).
Та, така бебока даже помогна да спре да се напишква баткото. За три дена започна да пишка и ака в гърнето, махна и нощния памперс.
Лелее..ферман написах Сигурно ви отегчих..ам ааз си изпих и кафенцето с кеф, като се върнах малко назад в спомените
вече майка на двама сина
|
Re: разликата с второ дете? [re: Raboteshtata]
